Всяка годишнина от дадено политическо събитие, което има историческо значение за развитието на обществото винаги се превръща в естествен повод за равносметка,за сравнения и разбира се за оценки. Затова и 24-тата годишнина от началото на така наречения демократичен преход у нас няма как да се размине с въпроса: Къде бяхме тогава преди 24 години на сакралния 10 ноември и къде сме сега? За това къде бяхме, всичко е ясно! Или поне за поколението, което посрещна политическите промени „на крилете на младостта”!? Младежите от онзи период  добре помнят, че имахме модерно селско стопанство, което с добивите си можеше да изхранва три Бългрии!? Факт, който ни правеше голям нетен износител на селско стопанска продукци, при това на пазари, на които се търгуваше в твърда валута.Селското ни стопанство  беше и в основата на развитието на българската лека промишленост - една от най-развитите тогава в системата на СИВ!? Още не сме забравили,че оръжейната ни промишленост работеше на високи обороти ,което ни нареждаше пък между най-големите износители на специална продукция в света!? Работеше химията, нивото на машиностроенето ни по оценка на западни експерти беше оценено на „средно калифорнийско”, а някои от заводите ни за производството на електроника и електронноизчисителна техника по своите мащаби нямаха аналози в Европа(справка ДЗУ-Ст.Загора).

 Нещо повече в началото на 80-те години България подържаше положителен търговски баланс във външната търговия,а положителното ни външнотърговско салдо от около 1млрд. долара ни отреждаше място на кредитор вместо на длъжник както в годините на прехода. Поради големите инвестиции, които правеше държавата във възловите сектори на народното стопанство –определени като приоритетни - икономиката ни страдаше не от безработица, а от явлението непознато за днешното подрастващо поколение - свръхзаетост.

Сигурноста по принцип в т.ч. и личната сигурност бяха гарантирани за всеки член на обществото, а измежду малкото престъпления извършвани тогава, процента на неразкритите престъпления беше екзотика...

 Сега, приблизително четвърт век по-късно, можем с голяма доза прецизност да твърдим,че в резултат на политическите промени от 1989 г. политическият процес се върна на нивото си от началото на 30-те години на миналия век. Разюздана партизанщина,убийства по улиците на София, голяма бедност и разделение на обществото на принципа много бедни и малко, но много богати. Нацията ни и тогава живее в сянката на световна икономическа криза (Голямата депресия), разцъфтява лихварството и експлоатацията на наемния труд, от което бедните стават по-бедни,а богатите по-богати!

 От друга страна проекцията на хала на държавата ни в икономически план, т.е. сравнението на състоянието  икономиката ни, което завари началото на прехода и състоянието й днес, проектирано обратно във времето, удивително съвпада със същия времеви отрязък, където се е върнал и политическият процес - началото на 30-те години на миналият век!? Разпокъсано селско стопанство - отново се появиха синорите - понятие, чийто смисъл младите хора днес дори не знаят!? Разбита и разпродадена за „жълти стотинки”  промишленост ,което унищожи на практика промишленото ни производство. Върнахме се отново във времето на занаятчийските работилници и занаятите, факт който сви реалния  сектор до неузнаваемост!? Престъпно проведената приватизация отново раздели обществото на много бедни и малко, но много богати, а националният капитал по неведоми пътища попадна в ръцете на хора, които нямаха никаква представа от управление на икономически процеси.Това стана причина „ от строя да бъдат извадени”  цели икономически отрасли и безработицата да достигне „космически” размери!?

 Сега след четвърт век демокрация, когато вече според някои експерти прехода вече приключи обществото ни отново е непримиримо разделено. Причините за това са много, но главната посока от която идва напрежението е социалното разслоение  на бедни и богати. Разслоение дошло вследствие на смяната на политическата система. В тази връзка,от няколко месеца София е отново арена на политически протести. По този повод някой, който следи внимателно глобалните политически процеси, може евентуално да се изкуши и да направи паралел с протестите, които протичат в голяма част от света под мотото-„occupy”(окупирай)!? В този смисъл съвпадението на това, което се случва по света и у нас по време е факт. Разликата е обаче в това,че докато по света протестите са на хората с лява ориентация, които протестират срещу икономическата несправедливост при разпределение на общественото благо и все по-разширяващата се пропаст между бедни и богати,то в България протестират хората с десни убеждения,чийто гняв е провокиран-забележете- от социалната несправедливост!? Невероятно, но факт!!! Протестират точно тези, които имат най-малкото морално право на това??? Защото когато СДС направи заявка за властта през 1997г. лидерът и Иван Костов много ясно артикулира пред българското общество, че правителството му ще изпълнява програмата „Ран-Ът”!? Тази програма  обаче по същество беше американски проект за въвеждане в България принципите на пазарната икономика и преминаване към капиталистическо пазарно стопанство! Тогава същите тези изкривени от злоба физиономии, които виждаме днес по улиците на София докараха СДС и Иван Костов на власт, водени не от разума си, а от някаква по животински неосъзната злоба към „лявото” и социалната идея.

 Днес фронтмените на протестите са група объркани, но добре заплатени от определени политически среди студенти. Малобройни групи, но подобаващо агресивни,в отсъствие на всякаква политическа фантазия те отчаяно се борят с циркови похвати и плоски развлекателни номера да спечелят подкрепата на обществото за своята кауза. А каузата на протеста им напълно отговаря на добре познатата на българина сентенция:”Не знам как е,но не е така!?” Затова и българското общество този път прояви зрялост и не се хвана на сълзливите призиви за масовизиране на протеста на очевидно страдащите от политическа шизофрения протестиращи. Никой не е виновен днес на разочарованите от собственният си политически избор през 1997г., ако не се броят пропуските в собствената им политическа култура. Не знаеха ли същите тия хора тогава когато гласуваха за Костов, а днес си „дерат гърлата” по центъра на столицата и се чудят чия оставка да поискат за да им върви „надника” изплащан от известен олигархичен кръг ,че капитализма ражда ежесекундно,ежеминутно неравенство??? Нещо повече! Очевидно тези хора дори не съзнават, че аргументите им за протеста срещу капитала днес изобщо не се вписват в арсенала на изповядвяната от тях дясна идеология!? По-скоро те биха прилягали много повече на левицата, която има най-малко (ако изобщо има) вина за смяна на политическата система започнала на сакралната дата 10 Ноември?

 Така или иначе обаче,к аквито и да са напъните на „улицата” за изкуствено предизвикване на  политическа криза в България, подклаждани от олигархични кръгове с нездрави политически намерения, най-вероятната хипотеза за изхода от тях е „кауза пердута”!

 Би било напълно в реда на нещата при това положение да си зададем реторичния въпрос: откъде идва подобно „пиянство на един цял народ, изразяващо се в непримиримото противопоставяне на българи срещу българи вътре в българското общество?”(Да прощава дядо Вазов за кощунственото поругаване на „Под игото”). Няма съмнение, че причината е в „разделението” на нацията ни, което датира още от началото на 20-те години на миналият век и продължава и до сега!? В основата му разбира се е вплетена и сложната българска народопсихология,която поставя между другото и един екзистенциален въпрос:”Докога?”Докога може да издържи обществото ни на подобно противопоставяне? Още повече, че е налице ноторно известният факт за изкуственото му поддържане и стимулиране от българската олигархия на принципа:”...разделяй и владей!?”В такъв случай, въпросът на въпросите днес е: възможна ли е промяна на статуквото и как би могла да се случи тази промяна?

 Не вярвам да са много наивниците в България,които вярват, че е възможно олигархията да съгласи доброволно на политически отстъпки,които биха засегнали материалните й интереси? В такъв случай, решението на този въпрос би било много лесно ако сега бяхме 1917г.!? Щеше да ни е необходим само кайцера „Аврора” или поне онова от неговите оръдия,което изстреля историческият снаряд срещу „Зимния дворец”!?

 Сега обаче сме в 21 век и подобна технология за промяна на обществените отношения е доста остаряла за да бъде достатъчно ефективна,а и погледнато геополитически нещата са доста по-различни от онова време и сега. Но затова пък има нещо друго!? И това друго е свързано с процеса на бързо и масово  олевяване на хората в ветовен мащаб и то предимно младите хора. Този процес се подхранва от една страна от „все по-широко отварящата се ножица” на социалното неравенство по света както и от процеса на глобализация, който улеснява функционирането на транснационалните компании като инструмент за преразпределение на национален доход за сметка на една държава в полза на друга.  По всичко изглежда,че по законите на „историческата спирала” ще трябва отново да се обърнем към учението на Маркс и Енгелс като технология за промяна на общественополитическите отношения в съвременното общество пречупени през особеностите на епохата, в която живеем както някога това направи Ленин !?

Разбира се, тук  не става дума за евентуален римейк на ВОСР, а за обединяване на усилията на лявомислещите хора от целият свят,превръщайки ги в световна тенденция за повече справедливост и по-добър живот. В този смисъл,определено бъдещето принадлежи на „социалните общества” и видимо днес светът се движи наляво! Техническата революция осигури и продължава да осигурява технологии на човечеството, които повишиха и продължават да увеличават по безпрецедентен начин производителността на труда!? Това безспорно дава шанс дори в условията на нарастване на населението на земята да има блага за сносни условия на живот за всички.За целта е необходима обаче солидарност на всички лявомислещи по света, която трябва да се пребори с капитала за отказването му от егоизма и от стремежа му към свръхпечалби!Още повече,че постигането на подобен резултат би бил „дежа вю” или образно казано „преоткриване на топлата вода”!? Защото както отбелязва и видният съветски десидент,социолог и математик- Александър Зиновиев- по времето когато капиталистическият свят съществуваше в условията на жестока конкуренция със своя опонент социализма, по идеологически съображения той беше много по-социален!? Затова нека да го накараме да възстанови рефлексите си за по-голяма загриженост за социума, като на опразненото място на социализма поставим солидарноста!

"Сега след четвърт век демокрация" не е съвсем изразително според мен. Като че ли "След четвърт век реставрация на капитализма" отразява нещата по- добре.

Съгласен съм с Вас!Може би действително при използването на израза "реставрация на капитализма",вместо термина "демокрация"нещата биха изглеждали по-близо(чисто оптически) до процесите ,които текат вече бизо четвърт век в България.Благодаря Ви за отношението!