С настъпването на „демократичните промени” у нас един въпрос не спира да гложди съзнанието ми! Аджеба, откъде се появиха изведнъж толкова много демократи веднага след сакралната дата „десети ноември”? Въпросът ми разбира се е повече технически. В смисъл как така тези толкова много на брой демократи са успели дълго време да се „укрият” по времето на „соца” от въздесъщата Държавна сигурност, така че да не бъдат овреме прибрани „на топло” в „панделата”както обичат да се изразяват „професионално” в средите на „престъпния контингент”!? Да вземем например БНТ!? Институцията, която преди „десети” най-ревностно бдеше някой да не вземе да застраши властта на

Живков като приемането на работа в нея, на който и да е пък бил той и много известен журналист, беше невъзможно без санкция на прословутото Шесто управление на ДС!? Толкова много обаче се оказаха демократите в БНТ още в първите дни на промяната, че само за броени часове тя успя да се превърне в „главен идеологически рупор ” на новопоявилата се опозиция. Затова нищо чудно, ако някой ден Митьо Гестапото - бившия шеф на Шести отдел на Шесто управление към ДС Димитър Иванов - бъде награден от Плевнелиев с държавно отличие за заслугите му към демокрацията в България в нейният „нелегален период”!?

С течение на времето  количествените показатели на „българската демократична общност” взеха все повече да се размиват и да отстъпват терен в съзнанието ни на качествените характеристики на българския демократ. Нещата обаче по този показател се оказаха трагични за българската демокрация!? Затова и ”спонтанно”създаденият СДС се оказа удобно място за политическа изява на всевъзможни кретени не успели по една или друга причина да осъществят кариерните си планове във времето преди промените.Същите тези тарикати обаче, най-често със солидна комсомолска школовка зад гърба си, бързо надушиха появата на многото незаети политически „ниши” в политическото пространство и за една вечер успяха да станат „първи” демократи сред „най-първите”демократи в държавата!? Така истинската опозиция - хората прекарали живота си по лагерите и затворите след девети септември - бяха изтикани в периферията на политическия живот, където дочакаха( а някои не успяха и да дочакат) края на политическата си кариера ( спомнете си д-р Дертлиев, Милан Дренчев, Пирин Воденичаров и т.н.). И всичко това се случи по вече познатият ни прийом на Барон Мюнхаузен.„чрез самоиздърпване” от историята на бившите тоталитарни организации, където по-рано новопоявилите се демократи се учеха на комунизъм и се чудеха на кое „партийно величие” „да оближат ръката”, та белким и тях ги огрее някое местенце ,я в чужбина, я в структурите на властта...

Както е известно от науката обаче при наличие на турболентни процеси в някаква среда, нормално е най-напред на повърхноста да изплува „мръсната пяна”. Същото важи и за политическите турбулентни процеси, какъвто беше политическият процес, стартирал в България на 10-ти ноември, при който на повърхността също най-напред излезе „политическата пяна”. При многото ми опити да анализирам състава на „ демократичната пяна” винаги съм стигал до един и същи извод,че в същност това е „посттоталитарна субстанция”с преобладаваща концентрация на бивши ръководни кадри на Комсомола, оказали се най-приспособими при различните промени на обкръжаващият ги свят. Някои може и да се изненадат, но много от демократ-комсомолците имаха и солиден комунистически „бекграунд”!? На кой(или на коя)братът работил в службите за сигурност, друг пък успял чрез брак да влезе във видна комунистическа фамилия и да се „облажи” от роднинството, трети пък по стечение на обстоятелствата се оказва роден в семейство на доверени хора на властта и т.н. Доскоро проблемът с настъплението на бившата комсомолска номенклатура по етажите на властта имаше повече морално-етични измерения поради не особено високите нива на „естаблишмента” , до които успяваха да се докопат набързо „самодемократизиралите се”бивши комсомолски кадри. Нещата обаче се промениха драстично при избирането (пардон, „осребряването” на голямата обществена популярност на Б. Борисов) на Р.Плевнелиев за президент на България!? Защото Р.Плевнелиев освен всичко друго е и типичният представител на общността на демократ-комсомолците, които в годините на прехода успяха да създадат собствена олигархична среда. Тази среда разбира се не е монолитна и е по-скоро с аморфна структура от гледна точка на разположението й в политическия спектър.Това означава, че в нея има субекти, които предпочитат да стоят по-близко до лявата част на политическия спектър като пример за това е персоната на Николай Банев, собственик на най-големия български инвестиционен холдинг-АКБ”Форест”, който между другото е и бивш апаратчик в ЦК на ДКМС!? Що се отнася до другите субекти принадлежащи към същият политически картел, но с дясна политическа ориентация, като че ли най отива на Иво Прокопиев да бъде посочен като техен типичен представител. ”Сивито” на този млад човек,  на някогашен комсомолски активист, после виден издател, а още по-късно един от най-богатите българи, е доста обемисто за човек още непреминал Христовата възраст. Разбира се, както винаги в такива случаи около по-изявените представители на тази „олигархична общност” се навъртат и група „прелетни” млади кариеристи с поведение на „манастирски говнари”, които винаги са готови да служат някому, привидно в името на някаква кауза,но всъщност заради „негово величество долара”!? Говорим за пишман икономисти, пламенни защитници на неолибералния модел, който имаше малшанса да просъществува много кратко време и да се провали с гръм и трясък в собствената си родина - САЩ!?

Точно обаче тази продясна част на олигархичния кръг на бившите комсомолски активисти днес иска цялата власт в държавата!? Христоматийно известно е, че да се вземе властта са необходими много неща, но най-важните измежду тях представляват триада, която се състои от:достъп до финансов ресурс, мозъчен тръст, който трябва да разработи и предложи технологията за смяна на актуалната власт, като в същото време поеме функциите и на координиращ център. И накрая, но не на последно място - наличие на инструментариум за реализация на технологията на мозъчния тръст.От прима виста е ясно, че с парите „политическа хунта” на бившите комсомолски активисти няма проблеми, ако се съди по щедрите възнаграждения на митингуващите срещу правителството на Орешарски. Що се отнася до сценаристите на политическия театър, който и в момента тече на „жълтите плочки”, това са очевидно хора нови в занаята, тъй като сценариите им не само, че са доста постни, но и някак си по комсомолски наивни. Най-големият проблем обаче е в инструментариума!?А инструментариумът от една страна са режисираните по бездарен начин улични протести, които по принцип са и концептуално –г руба политическа грешка. Проблемът, произтичащ от тази грешка не е само в това, че по предложените сценарии на практика част от олигархията чрез гласа на „улицата”, която тя щедро финансира вика: ”Дръжте олигархията!”!? По скоро въпросът е принципен! Ако нещата можеха да се случат по този начин -т.е. с улични протести-то отдавна движението „Окупирай Уолстрийт” трябваше да е променило Съединените щати по такъв начин, че Обама вече да е забравил, че е бил президент на САЩ и сега да си изкарва отново прехраната като професор по „конституционно право”!? Така че дори международната практика показва, че само с пари трудно се сменя статукво, очевидно трябва и повече ъкъл!!! Големият политически гаф обаче на претендентите от най-младата част на българската олигархия за властта е в отреждането на президента, а чрез него и на президентската институция на ролята на „тежката артилерия”, която в края на краищата трябва да реши изхода от битката за власт в полза на „неолибералната клика” на бившите комсомолци, към която принадлежи и самият Р.П. Проблемът тук е в това обаче, че най-вероятно липсата на военни познания на тия момчета, които очевидно не са служили в българската армия ги е подвела и вместо на „тежката артилерия” са заложили на „леката кавалерия”, какъвто на практика се оказа българският президент!? От ден на ден българското общество регистрира все по-високи нива на несъстоятелност на един човек, който неправилно си е повярвал, че от него може да излезе и президент!? Особено с последните си (доста меко казано) откровено глупави изяви Р.Плевнелиев доказа на практика, че Живков е бил прав що се отнася до разбирането му за участието на кадрите във властта, в смисъл че:”...не бива да се допуска на отговорни постове да се издигат хора, които не могат да управляват семейство, а камо ли да им се довери управлението на цялото обществото!”. В тази връзка поведението, което г-жа Плевнелиева демонстрира към президентската институция, изразено чрез отношението й към собственният й съпруг говори достатъчно красноречиво в подкрепа на тезата на Живков!!! Очевидно, както казва народа „кучето е заровено” в отсъствието на здрава психика при държавния глава. Иначе едва ли след няколкото груби грешки, които той направи една след друга доста скоростно  щеше да се остави да влезе в „порочен кръг”, където всеки опит за корекция на вече допуснати грешки води до още по-големи грешки!? Констатацията не е пресилена,защото с всеки изминал ден поведението на президента все повече започва да прилича на поведението на еврейски равин уволнен за пиянство, който се върти около синагогата и се чуди кой път да хване!? Подобно състояние на нещата около президента пък би било оценено от старозагорския фолклор чрез сравнение с „...казанлъшката музика, която колкото повече свирела, толкова по неможела да свири!”.

А това, че тенденцията на „сбъркано”поведение от страна на президента е трайна личи и от последния гаф на Плевнелиев с участието му в „тайната вечеря” по покана на мюсюлмански религиозен лидер и длъжностно лице, официален представител на турските власти!? При това „вечеря”,  на която по необясними причини не са допуснати български журналисти за нейното отразяване. Очевидно историята не е била любимият предмет на Р.П. в училище, което вероятно е и причината той да не отчете  колко е тънка „ струната” в душата на българина, засегната от него докато е поглъщал солидни количества баклава и рахат локум? Колкото и бели петна обаче да има човек с позицията на Плевнелиев, в познанията си по българска история той трябва обезателно да е наясно с особената чувствителност на българина когато става въпрос за българо-турските отношения! Трябва да е наясно и с политиката на неприкритият пантюркизъм, която води  управляващата партия на Ердоган в момента и нейното отражение върху националната сигурност на България! И не на последно място би следвало отлично да познава доктрината „Дълес”от края на четиридесетте години на миналия век, възможните последствия за България при евентуалното й привеждане в действие , както и ролята на Турция в подобна обстановка!? Нещата около игнорантността на Плевнелиев за съжаление не стават по-розови, ако излезем от региона на Балканите и проследим изявите му и в геополитически аспект.

В края на краищата все пак сме християни и трябва добре да владеем изкуството на опрощението!? Това обаче е едната страна на нещата. От другата страна стои самият президент!? Убеден съм, че ако Плевнелиев прояви разум и направи няколко крачки към своя народ той ще получи опрощението му! Макар и само няколко обаче тези крачки не са много лесни!!!

На първо место той трябва да се еманципира от натрапниците в чуждите посолства и да не допуска никакви опити от тяхна страна да бъде оскверняван националният ни суверенитет, както и да бъде унижаван българският народ. Затова може би ще му е необходимо да препрочете още един път основополагащите документи на ЕС, където е записано, че ЕС е съюз на суверенни държави. Всяко излизане извън границите на тази рамка е равносилно на национално предателство, за което няма срок на давност. Още повече, че ако се вгледаме внимателно в световната история ще видим, че едно от най-нетрайните неща в нея са съюзите, които идват и си отиват, но затова пък нациите остават!? Пак в тази връзка, президентът не трябва никога да забравя, че не е назначен от великите сили за генерал-губернатор на България, а е неин президент избран в директен вот на Суверена. Затова е необходимо час по-скоро да си върне функцията на балансиращ фактор в обществено-политическият живот на България и на гарант за единството на нацията.

Вярвам, че ако всичко това се случи България може отново да приеме блудният си син, като му прости отцеругателството във всички негови действия до сега.

Ако това не се случи обаче, шансовете на президента да изкара целият си мандат намаляват драстично!!! Тогава той ще попадне под „кръстосаният огън” на тези,които и сега му искат оставката, на тези които се опитаха да го употребят( не без негово съгласие разбира се), като сега го обвинят за неуспеха на „майската нежна революция”, а между другото ще отнесе и негативите от отношението към него на многобройните участници във февруарските събития, които бяха оценени от него като „второ качество”протестиращи в сравнение с тези от майските протести.

Иначе, колкото и невероятно да звучи досегашното му поведение обслужва само един политик,чийто стол се клати упорито вече от доста време. Става дума за стола на Сергей Станишев!!!