август, 2013 г.

Българските медии да следят CNN и “Ал Джазира”


Очакванията на световната общност за ескалация на напрежението около гражданската война в Сирия след последните събития с „мирис” на нервнопаралитичен газ започнаха все повече да се покриват с реалност. В момента тече проверка на експерти на ООН за евентуално използване на химическо оръжие от някоя от воюващите страни, резултатите от която  би следвало да определят и последващото поведение на заинтересуваните геополитически фактори!?

С последните си изявления обаче лауреатът на Нобелова награда за мир – президентът на Съединените щати Барак Обама, даде да се разбере, че САЩ вече обмислят отговор срещу режима на Асад в рамките на няколко възможни опции, в т.ч. и военна интервенция – дори и да няма необходимата за такива случаи санкция на ООН!? В хода на тази нелека и продължила доста време работа по „обмислянето” на американския отговор (очевидно не само шопите мразят да мислят – както твърди българският фолклор) професорът по конституционно право Обама успя да направи две грешки от политическо-правен характер?! Мнозина са вече наясно с материята, третираща въпросите на международното право и международните отношения. Затова и повечето от хората отлично съзнават, че

всяка военна интервенция, срещу която и да е суверенна държава без санкция на Съвета за сигурност към ООН е акт на държавен тероризъм

и грубо незачитане на нормите на международното право! Няма как тогава всеки терористичен акт, в основата на който стоят политици и държави, да не е груба политическа грешка!!! Това обаче е по-малкият проблем!? По-големият проблем е, че не друг, а американският президент демонстрира

непризнаване на съществуващия „световен ред”

при очевидното намерение на администрацията на САЩ за пореден път да погази на устава на ООН”!? Подходът със създаването на станалите вече мода коалиции от държави единомишленички зад гърба на ООН на практика все повече чертае сходна съдба на международната организация с тази на предшественика й ОН (Обществото на народите)!? ОН беше създадено след Първата световна война, със седалище – Женева, по идея на правителството на САЩ, като инструмент и място за решаване на спорните международни проблеми!!! Печално известен  факт обаче е как

погазването на международните норми обезсмисли на практика съществуването на ОН

което е и една от основните причини светът да стигне отново до нова световна война (Втората световна война)!? Професорът-юрист Обама направи и още нещо, недопустимо от юридическа гледна точка и от гледна точка на юридическата си квалификация, което не би направил дори начинаещ „нюйоркски” адвокат, чиято практика при това са бракоразводните дела! С обвиняването на сирийското правителство преди да е приключила проверката на ООН Обама на практика

не зачете „презумпцията за невинност”

- основна правна фигура в юриспруденциите на много държави!? Между другото, презумпция, която е залегнала в основите и на американското право!? Ако бъдем по-снизходителни обаче, можем да оставим това да тежи на професионалната квалификация на професор Барак Обама!? Що се отнася обаче до арогантното изявление на президента Барак Обама, с което на практика САЩ не за първи път си позволяват да нарушават нормите на международното право и да не спазват създадения с тяхно участие световен ред след Втората световна война, то

ще има трайни политически последици в глобален политически аспект!

Всъщност действията и поведението на американския политически елит в лицето на президента Обама са само част от глобалната тенденция на затвърждаване на впечатлението, че световната история, движейки се по спиралата на Хегел, отново е стигнала онази точка, в която се намираше светът в края на двадесетте и тридесетте години на миналия век. Вижте приликите! Тогава светът се намираше в тежка икономическа криза, в не по-малко тежка икономическа криза е светът и днес. В Азия тогава една бързоразвиваща се в индустриално отношение държава – Япония, все по-ясно и по-настоятелно търсеше своята адекватна военна проекция с претенции да измести САЩ от мястото му на доминиращ военно-икономически фактор в региона на Тихия океан! Сега друга индустриална и военна сила – Китай, има подобни претенции, при това в същия регион?! По същото време пак тогава в Европа следвоенна Германия, изцяло под въздействието на доктрината на националсоциализма, неприкрито търсеше възстановяване на границите си отпреди Първата световна война, „Дранг нах Oстен” (натиск на изток), или необходимост от преразпределение на жизненото пространство и нов световен ред. И днес териториалните спорове в Европа на ЕС не са изключение. И баските, и каталунците в Испания водят мирна – що се отнася до каталунците, и не много мирна – що се отнася до баските, борба за самоопределение и излизане от опеката на метрополията Мадрид. Териториални спорове има между Унгария и Румъния,

целият Балкански полуостров е възел от териториални претенции

подобни са нещата в Кипър, Обединеното кралство, Италия и т.н. Значи ли всичко това обаче, че след толкова много прилики във времето тогава и сега светът е отново на прага на нова световна война? Моят отговор на този въпрос е: по-скоро не!? Не – защото военен сблъсък с директно участие на ядрените суперсили би означавало ядрен апокалипсис при сегашното ниво на развитие на военните технологии, което само по себе си обезсмисля всяко подобно начинание!? Не така стоят нещата обаче с регионалните конфликти. Според мен при съществуващата геополитическа конфигурация те все повече ще се превръщат в инструмент  за решаване на възникващите геополитически проблеми между Великите сили. Нещо повече! По този начин

регионалните конфликти ще поемат и ролята на своеобразен буфер за минимизиране на възможностите от директен сблъсък на големите ядрени държави

и последващ световен ядрен конфликт!!! Нещо подобно се случва  в момента и около сирийския конфликт. На практика в Сирия се сблъскват по различен начин интересите на Русия, САЩ, Китай, Иран, Ливан – в лицето на „Хизбула”, Израел, Турция, САЩ и петролните кралства – най-вече в лицето на Саудитска Арабия. Каквото и да се случи обаче, голяма е вероятността много скоро Сирия да стане обект на ограничен военен удар по въздуха и откъм морето. Този удар е предопределен далеч преди да се беше случила или не тази газова атака, за която световните медии, подкокоросани от своите „спонсори в сянка”, изреваха гръмогласно. Всъщност по стечение на обстоятелствата в един момент Сирия стана жертва на сделка, предложена от САЩ на Русия!? Според информация от световните медии, по време на последното си посещение в Русия американският първи дипломат Джон Кери предложил сделка на Русия: в смисъл Русия да се откаже от двустранния си договор с Китай, сключен покрай ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество), чиито военни клаузи оформят на практика – освен всичко друго, и „военна ос Москва-Пекин”. Балансирането на сделката при евентуалното съгласие на Москва САЩ  предложили да стане, като

способстват за спиране на конфликта Сирия и оставянето й в сферата на влияние на Русия!?

Твърдият отказ на Русия от подобна сделка обаче е най-вероятната причина за предстоящата военна намеса на все още неназована коалиция от държави, начело със САЩ. На практика нищо ново под Слънцето! Така просто винаги са изглеждали и много пъти са се случвали нещата от задкулисието на глобалната политика. Същевременно можете да бъдете сигурни, че

отказът на руснаците в никакъв случай не е бил продиктуван от някакви морално-етични норми!

На това ниво моралът има друго име и това име е „национални интереси”, като приликата между двете понятия е като при Евклидовата геометрия и „кривата” геометрия на Лобачевски!? Иначе, погледнато геостратегически, руското военно присъствие в Средиземно море няма алтернатива заради възможностите за контрол на световния морски трафик, които дава Суецкият канал. Това формира

руския стратегически интерес за перманентно присъствие на сили на руския военноморски флот  в Средиземноморския регион

а връзката със Сирия е в логистичните възможности, които предоставя арабската държава. Има ли обаче възможности да бъде избегнат конфликтът изобщо? Сигурен съм, че в това отношение мнението и на Обама, и на Джон Кери е за ненамеса извън познатите дипломатически прийоми. За това те дадоха да се разбере в някои от своите изявления пред медиите. Още повече, че геополитическата стратегия на САЩ претърпя някои промени, с които Щатите приеха да не се намесват повече в конфликти на принципа „на всяко гърне меродия”, а да  участват само в онези конфликти, които на практика застрашават националните интереси на САЩ!? Защото, ако се погледне на военните разходи, свързани с конфликтите, през очите на икономическата криза, която тресе Щатите и в момента като на инвестиция,

трудно е да се предвиди кога ще започне да се печели от тази инвестиция!

Вижте какво става в Ирак, Либия, Египет и изобщо навсякъде, където американците се опитаха – къде явно, къде неявно, да променят статуквото!!! В това отношение обаче има още един много сериозен проблем. Администрацията на Обама работи и

под чувствителен вътрешен натиск на реваншистки настроени политически кръгове

най-вече сред републиканците. Типичен техен представител е републиканецът Мак Кейн – военен летец, ветеран от войната във Виетнам, където е свален и дочаква края на войната като военопленник! Всъщност става дума за лобито на военнопромишления комплекс на Съединените щати в Конгреса, за което всяко неучастие на Щатите във военни конфликти е лишаване от печалби от продажбата на оръжие!? От изхода именно на тази битка на Обама зависи участието на САЩ в сирийския конфликт. Моята прогноза обаче е, че той вече губи битката „по точки”, тъй като американците „изтърваха” вечния си конкурент във военно отношение – Русия, в стратегически  план, което на практика разби еднополюсния модел в света и даде нови хоризонти на Евразия – каквото и да означава това. Затова препоръчвам на българските медии да следят CNN и “Ал Джазира”!!!