октомври, 2013 г.
Светът ще запомни месец октомври на тази година с „голямото очакване” на финансовия апокалипс на Съединените щати. Нейсе, размина се. Размина се, но не завинаги, а просто за да дойде в някой друг исторически момент! Събитието е неизбежно и рано или късно ще се случи. И със сигурност ще предизвика нова световна финансова криза, ако вече (да не вярваш) сме излезли от тая, в която сме в момента, или просто ще задълбочи сегашната криза. Макар че фалит на Щатите е събитие, чиято проекция лежи в бъдещето, а бъдещите събития са по принцип трудни за прогнозиране. Смея обаче да твърдя, че неговата неизбежност виси във въздуха и е толкова сигурна, колкото и въртенето на Земята около Слънцето!
Осемнадесет трилиона долара е държавният дълг на САЩ при БВП четиринадесет трилиона долара! Въпреки този факт, трябва да се отбележи, че подобен дълг не би бил „фатален” за икономика с такъв огромен потенциал, каквато е американската, ако тази икономика не беше съсипана от Рейгъномиката или от т. нар. неолиберален модел. Съсипана в смисъл, че крайната либерализация, изразяваща се в отсъствие на каквито и да е държавни регулации, доведе до „бум” в развитието на финансовата индустрия на САЩ, изразяващо се в увеличение на спекулативния капитал (наречен от Маркс фиктивен капитал), чието движение за разлика от производствения, не обслужва развитието на реалната икономика, т.е. създаването на стойност, а води до преразпределение на собствеността при различните икономически субекти.
Това на практика доведе до своеобразна експанзия в създаването на различни финансови инструменти за улесняване на операциите във финансовия сектор (дериватите), злоупотребата с които и липсата на държавна регулация доведоха САЩ и света до финансова, а впоследствие и до икономическа криза.
Насочването на националния капитал в голямата си част към финансовия сектор, където печалбите са по-бързи и са с по-висока норма, отколкото в реалния, доведе до спад на инвестициите в реалната икономика, което в края на краищата даде „зелена улица” на китайския внос. На практика това уби американското производство. Така беше решен и конкурентният спор между двете икономики в полза на китайската.
Предизвестената смърт на американската икономика беше толкова разтърсваща, че не подмина дори символа и емблемата на американския капитализъм Детройт. Сравнително стабилен, но работещ в условията на жестока конкуренция с набиращия все повече скорост руски военнопромишлен комплекс, остана американският военнопромишлен комплекс. Това не е случайно. Губейки все повече позицията и образа си на икономически лидер в света, Щатите добре разбират какво ги очаква, ако загубят и предимствата, които им дава поддържането на темпото във военната индустрия, космическата и самолетнта индустрия...
Поддържането на ролята на световен хегемон обаче е скъпо струващо удоволствие и неговата цена за Щатите е поддържането на огромен бюджетен дефицит. Проблем, чието палиативно решение неминуемо води до все по-голямо увеличаване на държавния дълг. Образно казано, всичко, което се случва в Щатите в икономически план, може да бъде оприличено на един зимен спорт добре известен и на американците - бобслей, или пързаляне с шейна в леден улей. В момента американската икономическа шейна е тръгнала надолу в ледения улей, стигнала е до средата му и връщането й назад е невъзможно. Очаква се американската “шейна” да катастрофира в края на улея с появяването на паралелните световни валути, които ще детронират долара като единствена световна валута до настоящия момент. Това на практика ще отнеме възможноста на американците да продължават да живеят според широко прокламирания от тях „живот на кредит”. Точно големите външнотърговски дисбаланси в света, според водещи финансисти, са една от причините за световната финансово-икономическ криза. Конкуренцията между новите резервни валути най-вероятно ще се движи в посока на тяхната стабилност, при което окончателно ще лъсне дълго прикриваната слабост на долара, което ще маркира и края на американския „живот на кредит”. Това ще сложи и край на световното лидерство на САЩ.
Процесите в Щатите едва ли биха представлявали такъв интерес за средностатистическия българин, ако нещата в света не бяха взаимносвързани.
Само няколко дни след като президентът Обама успя да се договори с републиканците за вдигане тавана на дълга и държавата му избегна фалита днешните международни новини показват, че и ЕС изпитва същите проблеми като САЩ. От публикации в пресата става ясно, че Европарламентът е отпуснал допълнителни 2,7 млрд.евро за бюджета... Това, разбира се, на фона на огромния бюджет на ЕС, не е кой знае какъв дефицит, за да предизвика големи притеснения у ковчежника на ЕК Януш Левандовски. И все пак при евентуален отказ на Европарламента да вземе решение за финансиране на дефицита трябваше (подобно на американската администрация) Еврокомисията трябваше да спре плащанията от 15 ноември, също както и американската администрация! Причината за възникналия финансов проблем идва от неизпълнението на приходната част на европейския бюджет, за което като типичен евробюрократ Левандовски обвини някои държави членки, без да ги назовава поименно - подавали нарочно погрешни прогнози!
Всъщност структурата на европейския бюджет е такава, че 80 % от него са членските вноски на държавите членки, а 20 % трябва да дойдат от собствени приходи - от мита, налози от захарта, отчисления от ДДС и глоби. И докато 80 % са сигурни, то другите 20 % очевидно създават проблеми на ЕС поради икономическата криза.
Въпросът е има ли връзка между проблемите с бюджетния дефицит на Щатите и на ЕС? Самият факт на съвпадението може наистина да е въпрос на чиста случайност. Ноторно известен факт е обаче, че икономиките в света във времето на глобализация са свързани като скачени съдове. Това в особена степен се отнася за свързаността между икономиките на ЕС и САЩ! В тази връзка в ЕС не може да не си дават сметка, че при посоката, в която в момента се движи светът, ако САЩ не се откажат от надпреварата във въоръжаването (нещо, което те очевидно не смятат да направят), при това състояние и структура на американската икономика и при липсата на интерес към американските финансови инструменти, големият „балон” ще се спука! А стане ли това, следващата голяма икономика, която ще го последва, е тази на ЕС!
За да се предпази от последствията при подобно развитие на нещата, ЕС има само един полезен ход. И този ход е осигуряване на стабилен растеж на икономиката. Обаче цялата скрита философия на геополитическия проект, наречен ЕС, почива на идеята за разширяване на пазарите и тяхната защита от външна конкуренция, което е жизнено необходимо само за два от субектите на международното право в ЕС - Германия и Франция.
На практика двете най-мощни и конкурентоспособни икономики превърнаха в това отношение ЕС в нещо като СИВ от времето на съществуването на Социалистическия лагер. Не е трудно да се прецени, че този относително затворен пазар, който осигуряваше безметежно съществуване най-вече на германската и френската икономики, изчерпа възможностите на своята поглъщаемост, а от там и възможностите за по нататъшен растеж на европейската икономика, доминирана от Германия и Франция. Затова въпреки заклинанията на ЕС, че спира разширяването на съюза за известно време, наскоро беше приета Хърватия.
Разширяването, естествено, няма да спре въпреки витиеватата европейска реторика, за да не спира растежът на европейската икономика. Това е въпросът, чието кардинално решение зависи от приемането на Турция в ЕС. Огромен пазар (около 80 млн. души), работеща икономика, платежоспособно търсене със сравнително добра инфраструктура и възможности за излизане на пазарите на Близкия изток и Азия. Не е възможно това да не се отчита от онези, които вземат решенията в ЕС. Така че едва ли предстоящото приемане на Турция в ЕС ще изненада анализаторите.
На този фон решението на 42-рото НС да удължи мораториума за закупуване на българска земя от физически лица е изключително далновидно и навременно. Дори и хипотетично, като член на ЕС, Турция едва ли ще се откаже от политиката си на пантюркизма. Нещо повече! Идеята, че като член на ЕС може безболезнено и безшумно да анексира българската територия, сигурно би я направило по-отстъпчива при покриване на европейските норми в името на Велика Турция. Един дамоклев меч, който виси над България със страшна сила.
