Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2013 09:30 - Сянката на Станишев
Автор: enev1949 Категория: Политика   
Прочетен: 551 Коментари: 0 Гласове:
2




октомври, 2012 г.

Партията на европейските социалисти наскоро се сдоби с нов (стария временно изпълняващ длъжността) лидер, българинът от несъвсем български произход Сергей Станишев, който, между другото, е и председател на партията на българските социалисти. Битката за високия пост беше „остра” и „оспорвана”, тъй като Станишев беше принуден да се яви на странно състезание за лидер на ПЕС, на което, поради липса на други желаещи, той трябваше да се състезава сам със себе си.Това с липсата на желаещи на мен поне ми изглежда доста странно, защото

синекурните длъжности (като тая да си лидер на ПЕС) по принцип винаги са привличали

със снобския си магнетизъм индивидите тип „нарцис”. А нарциси в България, пък и навън, дал Господ. Особено в оная прослойка, която неясно защо нарича себе си „елит”, макар че електоралните единици – често  по най-различни поводи, ”благославяйки” най-вече майките на „елита”, ги нарича малко по-иначе, с изразни средства, за които СЕМ налага глоби на телевизиите. Според мен изборът на Станишев на тази пост си беше чиста проба сценарий, замислен и реализиран от

поне едно чуждо посолство в България

и с други участници – граждани на няколко европейски страни, но от една и съща диаспора, членове на ръководството на ПЕС. Нарочно не споменавам за коя диаспора става въпрос, защото не бих искал да подценявам интелигентността на драгия читател, за когото съм сигурен, че вече се е сетил кого визирам. В цялата тая работа се промъкна и името на немския социалдемократ Мартин Шулц, понастоящем председател на Европейския парламент. Отчитам факта, че идеята за съществуващ сценарий при „избора” на Станишев е твърде уязвима, най-вече от гледна точка на нейното доказване, което, разбира се,  е много трудно. В такива случаи обаче на помощ идват логическите заключения при анализа на фактите.

Какви са фактите?

Факт номер едно – след загубата на няколко (не една) изборни битки, лидерът на БСП се запъна като „магаре на лед” и не пожела да извърши най-резонното и логично политическо действие – да подаде своята оставка, както някога без много колебание това направи дори консервативният иначе Иван Костов.Тук вече усещането ми за отсъствие на политически морал започва леко да ми влияе психически, защото като лявомислещ човек не ми се иска да излезе така, че Костов е по-моралният политик в сравнение със Станишев. Но както се казва: когато фактите говорят и „Оня” горе, ако го има, мълчи!? Това вкопчване на Станишев в председателския пост на БСП тогава, а и сега, няма своето логично обяснение. Защото подаването на оставка все още не означава загуба на поста и е нормална политическа практика. Единственото сигурно последствие от подобен политически ход

има чисто оптически измерения и е свързано с позацапването на нечий политически имидж

То обаче е достатъчно скандално да се случи, ако е бил стартиран политическият проект С. Станишев – бъдещ лидер на ПЕС!? Факт номер две – по пътя към централата на партията на европейските социалисти на С.С. му се наложи да преодолее още едно препятствие: президента Г. Първанов. След приключване на мандата му като президент на поредния конгрес на БСП Първанов оспори лидерството на С.С!? Усетил угрозата от възможността да загуби партийната власт, на която той вече със сигурност разчиташе като на трамплин за ПЕС, Станишев и партийната клика около него грубо се намеси в подготвителната кампания на конгреса, без никакво притеснение, че по този начин тласкат партията към разцепление. Капак на всичко обаче сложи внезапното посещение в България на Мартин Шулц – и то точно преди конгреса на БСП, само за да даде рамо на С. Станишев. Друго – Шулц май че нямаше какво да върши и затова побърза да се прибере в Старсбург. В края на краищата целта оправда „средствата”! Сергей  вече е председател и на БСП, и на ПЕС. Според мен с приключването на тази история има няколко сигурни и няколко несигурни неща. Първото сигурно нещо, според мен, е, че на предстоящия избор за председател на Европейската комисия на мястото на отиващият си Барозу ПЕС (не без участието на С.С.)

ще номинира кандидатурата на Мартин Шулц

Другото сигурно нещо е, че ЦРУ няма да остане без лостове на влияние (без свой човек) в ПЕС. На някого може това да му звучи налудничаво, но имам претенции да познавам донякъде практиката на „Ленгли”!? Близостта на лидера на БСП със сбъркания отвсякъде доскорошен американски дипломат номер едно в България г-н Уорлик, посещенията на дипломата на „Позитано” и пиенето на следобедно кафе със Станишев в никакъв случай не е било придружено с разтоварващи разговори за жени!? Фактът, че представителите на средствата за масова информация не бяха информирани за съдържанието на разговорите между посланик и партиен лидер сам по себе си издава характера на посещението. Мисля, че са много малко българите, които допускат, че подобен пост може да бъде зает от случаен човек без одобрението на съотвените институции на „новия голям брат”!? Не вярвам да има и някой, който да си мисли, че човек с име Станишев от България, завършил в СССР, с майка – съветска гражданска – факт, който предполага наличие на роднински връзки и други контакти на територията на бившия СССР, с перспективи за политическа кариера в България, ще отиде да си доучи в Англия и там  МИ-6 (английското разузнаване) ще го остави на мира, без да станат „приятели”? При което, разбира се, ще си обещаят взаимно, че ще си помагат в бъдеще кой където може!? Няма нищо случайно на този свят. Както не беше случайно, че БСП изведнъж прие идеята за НАТО, без дори да проведе вътрешнопартийно допитване дали средностатистическият член на БСП от Драгичево – бай Иван, който е лягал и ставал по времето на „соца” с Варшавския договор,

сега иска да стане убеден натовец!?

Както не беше случайно и признаването на гангстерската държава Косово от БСП на специален пленум на НПС на „Позитано”. Въпреки че този опасен прецедент има директно отношение към нашите етнически проблеми и възможност за прилагане на косовския модел при определени обстоятелства и в България, ръководството на БСП предпочете тогава

да се наведе на американците и да загърби националната сигурност на България

Иначе обаче, ако попитате някого от „Позитано” каква партия е БСП, със сигурност ще получите отговор – национално отговорна!? Този въпрос – каква партия е БСП, има и друго много важно измерение. Той чака своя отговор още от зората на демокрацията и в това отношение всички ръководства на лявата партия от 10 ноември досега са длъжници на своите членове. От гледна точка на политическата теория отговорът никак не е сложен. Левите партии по принцип са партии на хората на наемния труд, които търсят в лявата партия защита на своите интереси. Когато става въпрос за БСП обаче,

нещата не са толкова прости

Структурата на членската маса не е еднородна и в нея понастоящем членуват както хората с най-ниски доходи, така и хора с материално благосъстояние, което ги нарежда в списъка на милионерите. В рамките на шегата – хората с по-богато въображение няма как да не забележат ,че в БСП на практика е реализирана известната рекламна схема „две в едно”. Това „патово” положение по отношение на социалния статус на членската маса в лявата партия затруднява нейното нормално функциониране и развитие. Причината е, че трудно могат да се намерят точките на компромиса между интересите на новосъздадената „червена олигархия” и интересите на най-бедната прослойка от населението – иначе все членове на БСП. Не е необходимо да си много интелигентен, за да се сетиш в чия полза би бил разрешен даден въпрос, предизвикващ конфликт на интересите между двата слоя на партията – на „червената олигархия” и на нейните съпартийци – представители на по-бедната част на обществото. Показателен пример за това е едно решение на правителството на Тройната коалиция с министър-председател С. Станишев.

Става дума за плоския данък –

откровена дясна мярка, обслужваща интересите на по-богата част от българските граждани и ощетяваща тези, които и без това са по-бедни. И днес „Позитано” няма достоверно звучащо оправдание защо въведе плоския данък, с което „наля вода в мелницата” на по-богатите си членове – червената олигархия, а бръкна в „джобовете” на по-бедните свои членове. В БСП в момента има още един проблем, който, вместо да се решава, от година на година  все повече се задълбочава. Става дума за опасното откъсване на партийната централа в София от общинските партийни съвети. На много места, както показа и тази пред- конгресна подготвителна кампания, се получиха сериозни разногласия между НПС и някои общински структури. Някъде разминаванията приеха формата на остро противопоставяне на периферията и центъра. Очевидно С. Станишев не е повече в състояние да контролира процесите в партията на сто процента. Причините за това са сигурно много и най-различни, но, според мен, главната причина се крие в

некадърността на червената бюрокрация, на безочливия кариеризъм и на червения клиентелизъм

на най-високо партийно ниво. Гръбнакът на партията обаче (общинските партийни организации) е все още в състояние да се изправи и да възстанови виталността на столетницата. За това обаче в БСП – и по-специално на „Позитано”, трябва да се извърши „генерален кадрови ремонт”. В момента партията може да бъде оприличена на кентавър, тъй като главата не отговаря на тялото, което трябва води. Тон за обновителните процеси трябва да даде самият председател, като

освободи поста председател на БСП

и се отдаде на новите си задължения в ПЕС. Едно десетилетие начело на каквото и да е предприятие – пък било то и най-голямата партия, води до срастването на лидера с проблемите и до голямата заблуда, че всичко, направено от него, е най-доброто. Очевидно БСП има нужда от нови лица, които несъмнено ще дойдат с нови идеи, за да може така необходимото освежаване да започне отгоре надолу. Българинът добре знае „откъде се вмирисва рибата”, а главата, откъдето започва вмирисването, според народната мъдрост, очевидно вече е в процес на разлагане. Как иначе да си обясним, че в условията на значителен спад в одобрението на управляващите, според социологическите проучвания, заедно с тях спада доверието и в опозицията – и то почти с един и същ градиент. Аз имам моето обяснение и то е, че във времето, вместо да се развива, БСП постепенно деградираше в резултат на безпринципните компромиси най-вече със своята идеология, с което загуби доверието на тези, които виждаха в нея защитника на своите социални интереси. Степента на свиване на електоралната база към този момент е може би най-ниското ниво от началото на прехода досега.

Сергей не пое политическата отговорност за последните изгубени избори

и остана начело на партията. Сега обаче, когато почти загуби и електоралната база, вече трябва да го направи. Във времето, в което живеем, инатът не може повече да бъде инструмент за правене на модерна политика. За нея трябват свежи идеи и социална чувствителност.

 





Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: enev1949
Категория: Политика
Прочетен: 81125
Постинги: 56
Коментари: 9
Гласове: 16
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031