юни, 2013 г.

Вече почти цяла седмица тече римейк на „февруарската телевизионна революция” в България, белязала началото на 2013 година. Вероятно много „медийни революционери” ще се почувстват засегнати от натовареното с лек сарказъм определение за февруарските вълнения.Трябва да ги успокоя веднага, че в никакъв случай не става дума за подценяване или омаловажаване на гражданската позициия на всички млади хора, които решиха да излязат на „улицата” и да „изокат”, както беше казал някога Чудомир!? Позволих си да определя февруарските и днешните събития като „телевизионна революция”, тъй като, когато участниците в подобен процес са едва половин процент от имащите право на „глас”, единственният начин събитието да стигне до всеки българин са средствата за масова комуникация. Когато една революция е „пълноводна”, едва ли медийното й отразяване би било толкова настървено както сега. И то не заради самата революция,  заради разширяване диапазона на гледаемото време, което означава повече реклама и повече приходи за медиите. С това не искам да кажа, че поведението на средствата за масова информация е укоримо или пък, не дай Боже, нещо повече… Просто сме свидетели на икономическо явление, на превръщането на политиката в икономика. Феноменът не е нов и е описан още от Ленин в началото на миналият век, според който: ”Политиката е концентриран израз на икономиката!”. В случая, разбира се, не това е най-важното. Още повече, че пътят, по който се движи в момента България (капиталистическо пазарно стопанство) българинът избра сам, с около 60% от гласувалите на изборите за парламент през 1997 г. При това, след като Иван Костов открито заяви пред българското общество, че България тръгва по пътя на пазарната икономика. Това означаваше на практика класово разслоение в обществото на малко богати, на много бедни и на средна класа, която ще се появява в добри икономически времена и ще изчезва по време на икономически кризи!?

Но нека се върнем отново на протестите! Най-важното условие за един политически процес като този, който днес наблюдаваме по улиците на България да успее, е да има ясно определена цел!!!

Това впрочем важи с не по-малка сила и за света на бизнеса, при който водещо начало е максимата: ”…и с много ресурси да разполагаш, не тръгвай на никъде, без да си си изяснил докрай целта!”. В противен случай резултатите са най-често тежко поражение!? За съжаление обаче, като слушаме „улицата” – сега, а и преди, колкото са интервюираните протестиращи, толкова са и обявените цели на протеста. Това беше и една от главните причини „февруарският” протест, започнал като един, да завърши като няколко протеста, с много знайни и незнайни, в повечето случаи самопровъзгласили се лидери. Да не споменаваме за това, че уж протестиращите тогава нямаха политически претенции, а пък се появиха с партия на изборите, която като че ли, ако се съди по резултатите, не беше припозната дори от създателите си!? Едва ли ще се намери някой, който да не разпознае във всичко, което се случи тогава, българското „дежа вю”… Хората от моето поколение още не са забравили какво се случи с иначе  „монолитно” изглеждащия СДС в началото на 90-те години!?

Сегашните протести до голяма степен се родеят с февруарските протести, колкото и някои „теоретици” да се опитват да търсят някакви съществени разлики. Според мен нещото, което поставя на една плоскост младежите, протестирали тогава през февруари, и тези, протестиращи сега, доколкото те се припокриват или не, е липсата на елементарна политическа култура??? Не бързайте с емоционалните реакции! Това не означава, че нямаме прекрасна младеж, раждаща едни от най-добрите IТ-специалисти в света, първенци в световни олимпиади по математика и физика, гросмайстори, спортисти и т.н. Ако си направите труда обаче и анализирате само някои от техните искания, ще се убедите, че и тук „чалгата” и „чалгизацията”, опростачването на цялото общество през изминалите над 20 години са взели своите жертви. И наистина, каква политическа култура да очакваме от младежи, много от които не знаят дори кой е Левски и кой е Ботев, като най-често ги бъркат с имената на футболните отбори??? Да не говорим за Раковски, Вазов, З. Стоянов и т.н.

За да усетим мащабите на политическата непросветеност на съвременната младеж, е необходимо просто да се вгледаме в целта на протестите. Както вече споменахме, съществува многообразие от цели, една през друга некоординирани с никого, противоречащи си една на друга, а някои от тях дори противоречащи на Конституцията. Такъв беше примерът с февруарските събития, когато „улицата” поиска друго правителство на мястото на правителството на Борисов, но със същото НС, при положение че има конституционни процедури, които нямаше как да бъдат пренебрегнати, тъй като неспазването на Конституцията е престъпление срещу държавата!

Още по-фрапиращо обаче звучи едно искане, издигнато тогава, а и сега – за смяна на системата!? Ако погледнем буквално на това искане, моята интерпретация е, че тези млади хора искат да върнат социализма – нещо, в което лично аз изпитвам обосновани съмнения??? Защото какво значи смяна на системата и кое определя вида на системата? Въпрос на елементарно политическо познание е, че собствеността върху средствата за производство е тази, която определя вида на системата. При частна собственост върху средствата за производство системата е тази, в която живеем днес. Другото е общонародна собственост върху средствата за производство и системата е социализъм. Трети вид система, поне засега, съвременната политикономия не познава.

Очевидно целеполагането при протестиращите младежи е изпълнено повече с емоции, отколкото с необходимите политически познания!?

Въпреки  критиките, които имам към интелигентното ни младо поколение, което е днес на „улицата”, то има моята подкрепа сега, а и винаги, когато иска да изрази своята гражданска позиция. Тази позиция обаче трябва да бъде добре премислена и съобразена с реалностите, за да са реални и целите. Какви са обаче днешните реалности? Изключително важно е да имаме отговор на този въпрос, защото реалностите са тези, които определят рамката на всяко едно политическо действие, и в частност успеха или неуспеха и на днешните протести.

Нека започнем с това, че в България в основни линии приключи преразпределението и приватизацията на българския национален капитал, което доведе до оформянето и на няколко икономически клана. Всъщност, както се казва в българския фолклор, тук е „заровено кучето”. Тъй като точно в тази част от обществото са концентрирани голяма част от финансовите и материалните активи в страната, както впрочем при всяко капиталистическо пазарно стопанство. В борбата за пазари обаче, особено когато става дума за обществените поръчки, се стигна до срастване на икономическите кланове с различните политически субекти, вследствие на което и у нас се създаде така нареченият „олигархичен” политически модел. Но в коя капиталистическа държава няма олигархия? Дори да вземем за пример Съединените щати! И там на практика управляват не демократите или републиканците, а мощното лоби на „военно-промишления комплекс” на САЩ!? Но другояче не може и да бъде, тъй като капитализмът като обществено политическа система носи идеята за олигархията в гените си!!! Трябва да се отбележи все пак, че моделът, който съществува в Щатите, е доста „изчистен” и неформално „урегулиран”, поради което не създава проблеми на американското общество, характерни за нашия олигархичен модел. Затова, ако искаме да стъпим на „здраво”, когато формираме нашето политическо поведение, трябва да имаме предвид, че размерът на политическата ни свобода е в рамките на икономическите интереси на Капитала. Или казано по друг начин, ако социумът в своите домогвания прекрачи тези граници, възможностите му за успех са минимални. Ако погледнем на нещата и от друг ъгъл, ще видим, че с изключение на една-две латиноамерикански държави никъде не съществува хегемония на бедните класи над олигархията. Такова нещо не може да се случи и при нас. За това работи политическият инженеринг, финансиран със средствата на българската олигархия, който бълва политически проекти съобразно променящата се политико-икономическа обстановка. Това е причината на доста от партиите „кръщелното” им свидетелство да носи „клеймото” на политическия инженеринг: НДСВ, ДПС, „Атака”, ГЕРБ, „България на гражданите”, ГОРД и т. н.

Наред с всичко друго, в инструментариума на политическия инженеринг влизат и политически инструменти за изкуствено предизвикване и на политически кризи като средство за решаване на противоречията между отделните кланове на Капитала. Не знам защо, но в мен се е загнездило усещането, че и февруарската, и тази политическа криза са плод именно на политическото инженерство!? Нещо повече, допускам, че е напълно възможно вътрешнополитическата ни криза да е проекция на сблъсъка на чужди геополитически интереси в региона, и в частност в България. Като правило, тези интереси влизат в страната, пречупени през интересите на националния капитал. Това често провокира сблъсък на интересите на местните олигарси обикновено за това кой да получи „лъвския пай” от възникващия пазар. Такива сблъсъци най-често се решават чрез изкуствено предизвикани политически кризи със средствата на политическия инженеринг. Борбата между отделните кланове на капитала по време на политическа криза се води за това кой ще успее да инсталира удобно за себе си правителство, което ще му осигури „служебна победа” в надпреварата за по-голям пазарен дял. Подобна хипотеза звучи убийствено за тези, които всяка вечер след работно време, вместо да почиват, отиват да защитават своите граждански права, без дори за миг да допуснат, че са само пионки от „голямата игра” на Капитала!?