Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2013 09:11 - Защо ручахме жабетата?
Автор: enev1949 Категория: Политика   
Прочетен: 643 Коментари: 0 Гласове:
3



декември, 2012 г.

В броя си от 30 ноември 2012 г. влиятелният вестник „Гардиън” – или както някои го наричат „Библията на свободната преса”, излезе с редакционна статия за актуалното състояние на България, озаглавена: ”България: прогнили домати, прогнила политика”!? Преди да взема отношение по нея, бих искал да ви покажа няколко извода, до които са стигнали авторите на редакционния материал:

„…централен факт за живота в България си остава „скърпеният” преход, извършен през Съветския съюз след падането на комунизма: трагедия от хаос и грабеж, за което са виновни местните елити и Вашингтон…”.

„…българите, които са живели през времето на комунизма, продължават да демонстрират носталгията си към него от вот на вот. Стотици хиляди техни деца емигрираха, намалявайки българите в България, в замяна на което осигуряват парични средства за своите семейства…”.

„…преговорите за присъединяването към ЕС бяха водени припряно, оставяйки българската държава нереформирана…”.

„…страна, чиято култура е изкована от злато преди още от Европа да е имало някаква следа и която е създала азбуката кирилица не трябва да бъде подценявана…”.

Сигурно бих могъл да продължа с още подобни заключения на „Гардиън”, но едва ли е необходимо, тъй като статията е достъпна през глобалната мрежа и всеки, който прояви повече интерес, би могъл да я намери там. Това, с което искам да започна обаче, е, че и преди да прочета статията, политическото ми обоняние от доста време е сериозно затормозено от последните събития, които се случват, или не се случват в така наречения Европейски съюз. Toзи ЕС, който в момента много прилича на разбита команда, в която от напредналия стадий на загниването на принципите, на които е създаден, започва да се носи ужасяващата воня на крайния разпад. Знам, че с това, което ще кажа, ще дам отново храна на българските еврокретени, но за мен това е без всякакво значение. В случая много по-важни са фактите, а те са повече от отчайващи. Надвисналата опасност от верижен  финансов фалит на държавите от групата, станала популярна в ЕС с името „PIGS” (абревиатура от първите букви на Португалия, Италия, Гърция и Испания), което, преведено от английски, означава групата на „прасетата”, вече започна, за съжаление, да се изпълва с реалност. След Гърция се заклати финансовата система на Италия, следвана плътно в момента от Испания, до която чака своя ред и последното „прасе” – Португалия. Нещо повече, очевидно виталността на националната държава надделя над усилията на някои от по-мощните икономики да направят от ЕС държава, а неотдавнашната среща на върха на ЕС не можа да срещне мненията на своите съставни части по предлагания проект за финансовата рамка на бюджета за следващия финансов период на ЕС. Резултатите: очертава се промяна на структурата на ЕС – т.е. оформят се два ЕС – този на отличниците и този на „двойкаджиите”, в който, разбира се, нашето място е запазено; Англия заяви, че обмисля да напусне ЕС изобщо, като не е ясно все още докъде ще стигнат разпадните процеси в другите държави от групата”PIGS” и откъде ще се осигурят парите за избягването на евентуален финансов фалит и при тях? Всичко това е съпроводено от силни сепаратистки тенденции в Испания (каталунците), в Италия, в Белгия, в Северна Ирландия, които връщат Европа в годините след Първата световна война. Нещо повече, възникването евентуално на нови държави в резултат на сепаратистки действия автоматично вади тези държави от състава на ЕС, което очевидно не стряска желаещите самоопределение, което  всъщност е и тяхната оценка за състоянието на ЕС. Какво излиза тогава: че еврореториката, в която дълго време се упражняваха доста български политици, си е била чиста проба масова политическа манипулация в стил „сеанс ала Кашпировски”!? Някои от тези политици, разбира се,  направиха кариера от темата за европейското бъдеще на България, а други – тези с „по-панираните мозъци”, стигнаха дотам да обявят ЕС за „национален идеал” на България?! Добре че Захарий Стоянов вече не е между живите, иначе със  сигурност щяха да му окапят веждите от срам. При такъв политически елит обаче (както пише в „Гардиън”), няма защо да се чудим, че получаваме поредния „евроегоистичен” ритник от ЕС. Че то още от самото начало на процедурата по „европеизирането” ни всичко си беше много ясно. Ясно, но очевидно не за елита, а за останалите „българи-простаци”, които по принцип не стават дори за референдум поради ниското си интелектуално ниво. Затова референдум не се проведе и тогава, когато трябваше да влезем в ЕС, въпреки че процедурата го изискваше, а да не говорим за това, че ставаше въпрос за съдбоносно за българина решение, по което беше задължително да бъде чута неговата дума. Някои „евроскептици от народа” още тогава предвиждаха, че е твърде вероятно сценарият за европейското бъдеще на България да е повторение на част от сценария на „Пепеляшка”. Т.е. да се развие по оная част от него, когато Пепеляшка, благодарение на вълшебство, попада на царското пиршество, облечена като царица, но бързо била принудена отново да облече дрипите, защото „утрото” безмилостно сложило край на вълшебството.Тях тогава обаче никой не ги чу, или ако все пак се случеше така, че ги чуеше някой еврооптимист, те биваха  обругавани и обявявани за наследници на Алековия герой. Очевидно обаче дойде ред и на нашето „утро”, за да научим за поредния акт на политическа сегрегация на едни европейци от други европейци, които изведнъж се оказаха по-европейци от другите европейци. Митът за ценностната система на ЕС, в който уж на първо място беше европейската солидарност, рухна окончателно, което още един път потвърди, че наистина „безплатни обяди” няма. Нещо повече, ние плащахме по-големи „обяди”, отколкото ни беше „сервирано да консумираме” от евробюрократите в Брюксел?! Затова прекараните няколко години в ЕС от България имат своя принос в нейното обедняване. По силата на своя присъединителен договор тя трябваше да плаща много по-голям членски внос, отколкото ползваше средства от ЕС, отпускани по еврофондовете. Като се добави и това, до което са достигнали като изводи журналистите на в. ”Гардиън”, възниква закономерният шопски въпрос, задаван в подобни случаи от шопите: ”Защо ручахме жабетата?”. И понеже никой няма да се наеме от политическата класа да удовлетвори любопитството на българина, аз предлагам, като в казармата, „на три крачки пред строя на българския народ” да излязат лицата Мeглена Кунева, Соломон Паси, Симеон Сакскобургготски, президентът Първанов и Сергей Станишев. За да е квит политическият елит – макар и  постфактум, с електоралните си единици, ще трябва посочените по-горе лица един по един, всеки сам за себе си да поеме своята вина за днешния хал на българите. Например сега госпожа, а някога другарката Миглена Кунева ще трябва да отговаря за това, че подведе умишлено българите с невярна информация за членството на България в ЕС поради кариеристични подбуди и лично облагодетелстване. Небезизвестният Соломон Паси ще трябва да отговаря за национално предателство – служба в полза на чужди държави – САЩ и Израел, в ущърб на българската държава, в качеството му на длъжностно лице – министър на външните работи, и за престъпване на клетвата, дадена пред Народното събрание преди постъпването му в длъжност в МнВР. Симеон Сакскобурготски – за това, че в качеството му на министър-председател вкара България в НАТО, без да се допита чрез референдум за мнението на суверена, с което грубо погази духа на Конституцията, където ясно е записано кой е суверенът и от кого произлиза властта в държавата ни!? Почти идентично е положението при Първанов и Станишев, които не положиха необходимите усилия за организиране свикването на референдум при влизането на България в ЕС. За късмет на горепосочените личности българското право не предвижда търсене на наказателна отговорност от българската съдебна система за политика и политически действия. Да, но нали, освен официалния съд, има още един, чиито присъди са само морални, но са много по-тежки от присъдите дори на един наказателен съд. Това е съдът на българите. Неговите присъди могат да доведат до много по-тежки последствия при онези, които, един път получили доверието на българите да бъдат представлявани от тях, бързо забравят дълга си и съзнателно започват да работят само в свой личен интерес против интересите на собствения си народ. За да понесеш морална отговорност обаче, ти трябва да притежаваш нещо много важно, наречено съвест. Безсъвестният човек не може да усети тежестта на моралната отговорност. Това не означава обаче, че тия хора имат някакво предимство пред съвестните – т.е. каквото и да правят, да остават винаги ненаказани. Хората, родени без съвест, вече са получили своето наказание. Това е наказанието на Природата!!!

 



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: enev1949
Категория: Политика
Прочетен: 81120
Постинги: 56
Коментари: 9
Гласове: 16
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031