За използване на информацията като оръжие или за така наречената информационна война (която не е нищо друго освен пренасянето на военния конфликт на територията на масмедиите) съществуват множество любопитни примери свързани с Първата световна война!? Между впрочем, в това отношение е доста показателно как описва този феномен австриецът-ефрейтор от немската армия Адолф Шикългрубер и бъдещ канцлер и фюрер на Германия - Адолф Хитлер.В своята лична „изповед”, превърнала се малко по-късно в „библия” на национал-социализма „Майн кампф”(Моята борба) Хитлер описва как по време на бойните действия с англичаните през Първата световна война Англия започва да използва „ново оръжие” непознато до тогава във военната теория и практика!? В бойните действия се включват английските масмедии, най-вече в лицето на английската преса, в която започва тиражирането на невярна информация за състоянието на немският тил, безкритично препечатвана в немската преса, където основните медии по това време са почти изцяло обственост на германци от еврейски произход!? Изфабрикуваните от англичаните новини за безредици, гладни бунтове, стачки и спиране на основни фирми, работещи за фронта в немският тил, достигат до немските войници в окопите чрез новата военна технология-авиацията под формта на листовки. пуснати от въздуха. Целта на англичаните е да се въздейства върху психиката на немския войник, като се разколебае високия му боен дух, подменяйки мисълта му за победа с мисълта за хала на семейството му и близките в тила!? В тази връзка Хитлер дава в книгата си много висока оценка за ефективноста на информационното оръжие, използвано за първи път от англичаните през Първата световна война. Оценката му е толкова висока, че самият той и най-вече доктор Гьобелс през Втората световна война развиват до съвършенство оръжието на манипулацията и откровената лъжа, за да се стигне до известната сентенция на Гьобелс , че „...една лъжа повторена хиляда пъти става истина!?”   Всъщност едва ли е необходимо да се връщаме толкова назад, за да проследим и анализираме развитието на способите за водене на информационна война. Особено в наше време, когато развитието на информационните технологии доведе до „бум” и в методите за медийна манипулация. Нещо повече! Като изключим обществените медии, които навсякъде по света се финансират от държавата, то останалата част от тях обикновено са частна собственост и съществуват в условията на жестока конкуренция помежду си, за да могът да оцелеят на медийния пазар. Този пазар обаче се характеризира с това, че е доста „пренаселен”, което трансформира почтената конкуренция между медиите в битка на „живот и смърт” и създава условия за превръщане на идеята за медийна независимост в „химера”!? Във века на информационните технологии използването в практиката на различните средства за комуникация в обществото стана част от нашето ежедневие..В това отношение не прави изключение и политиката. Нещо повече!Не би било пресилено  твърдението, че днес медиите са един от основните политически инструменти за политическо общуване. Този факт ги превръща в обект на „особенно внимание” от страна на политическата класа, изразяващо се най-вече в стремеж към тяхното овладяване и подчиняване. Ноторно известен пример в това отношение е световната медия Си Ен Ен, за която е публична тайна, че е телевизия гравитираща около Демократическата партия в Щатите, докато за „Фокс нюз” се знае, че е в орбитата на републиканците. Последните скандали във връзка с разкритията на бившия служител за Агенцията за национална сигурност на Съединените щати –Сноудън, пък показаха че единствената независима медия в Англия, която не се поддаде на натиска на английското правителство да не се разгласяват от английски медии, данните за подслушване от американските специални служби на граждани на чужди държави беше вестник „Гардиан”!? Всички други английски медии, за които „уж” свободата на словото е „неприкосновена”, гузно премълчаха, поддавайки се на политическия натиск, в очакване на държавни поръчки като компенсация за мълчанието. Доста по-комплициран обаче и много по-опасен е прецедентът със съществуването „в сянка” на координационни центрове за „управление на медийното поведение” на медийните субекти, особено при международни конфликти!? В това отношение Щатите държат „палмата на първенството”, особено в конфликти където прякото им участие е невъзможно, а геополитическият им интерес трябва да бъде защитен на всяка цена. Тогава в действие влиза тежката „медийна артилерия” на САЩ. Това особено ясно пролича при войната между Грузия и Русия през 2008 год. Може би драгият читател си спомня как американските телевизионни канали тогава се надпреварваха да тиражират неверни сведения за бойните действия с информации като извадени от един и същ калъп (от един и същ  координационен център) без дори да си правят труда да ги прередактират, за да изкарат агресора (Грузия) потърпевш, а истинският потърпевш (Южна Осетия и Абхазия) агресор!? Информационната война наложена на Русия в Руско-Грузинският военен конфликт от Щатите, изненада руснаците и това беше причината в началото на конфликта, губейки информационната битка да загубят подкрепата на редица държави като част от световното обществено мнение. В края на конфликта обстановката се промени рязко в полза на руската пропаганда и не след дълго нещата си дойдоха на мястото. За това обаче трябваше руската дипломация доста да се потруди....   Във вътрешно политически аспект нещата не стоят кой знае колко по-различно, когато става дума за ролята на медиите във вътрешно политическото противопоставяне. Да вземем например Украйна, където част от опозицията (между другото доста оредяла в сравнение с времето на Оранжевата революция) тия дни организира митинги в центъра на Киев, за да изрази несъгласието си с преориентацията на Украйна от ЕС към постсъветският политико-икономически блок в лицето на Русия, Беларус и Казахстан - формиращи сърцевината на така нареченото Единно митническо пространство за свободна търговия. Сценарият и на протестите в Киев не предложи нищо ново, освен познатата ни до болка от събитията у нас, информационна схема:финансиране от вън (в случая от САЩ) на медии обслужващи определени политически интереси срещу заплащане и последващ медиен вой на принципа-„бият Паниковски”!?В случая, поради обидно ниският брой на противниците на преориентирането на Украйна към постсъветският блок и на загърбването на „западните ценности”,очевидно задачата на медиите е да създадат впечатление за масовост на събитието,чрез което да поддържат високо ниво на ентусиазма за евентуалното привличане на повече протестиращи!? Затова беше изфабрикувана и опашата лъжа, че на площада в Киев протестират триста хиляди души??? Укрински блогър-математик обаче сюрпризира неприятно медиите-манипулатори на общественото мнение в световната мрежа,като съобщи че по модел,който той предоставя на заинтерисуваните е изчислил броя на митингуващите, при което са оказва,че те са десет пъти по-малко от съобщеното от украинските медии!? Т.е. оказа се, че на площада митингуват едва тридесет и пет хиляди души, а не триста хиляди както вече беше съобщено...   Нашего брата българина отдавна се нагледа и наслуша на подобни манипулации, особено през последните няколко месеца, когато местни медии за няколко сребърника се надпреварваха да го облъчват с информации за хиляди протестиращи срещу правителството, като се почне от „красиви и интелигентни” неиндентифицирани, платени от местната олигархия субекти, та се стигне и до „ранобудни студенти”, също порядъчно заплатени...   Оказа се обаче, че колкото и да го подценяват домораслите полит-тарикати българинът не е загубил своята мъдрост. Толкова много го лъгаха пишман демократи през времето на така наречения преход, че той вече обръгна и затова  още като усети, че някой се опитва отново да го манипулира, телевизионният канал бива тутакси превключен.   Тези няколко месеца на медийна истерия у нас обаче показаха на българското общество, че и у нас действа задкулисна схема за координиране и контрол на медиите „участници в играта”!? Не е кой знае каква трудност всеки средно интелигентен българин да усети, че информационните клишета, с които си служат определени медии в България си приличат като сиамски близнаци? Клишета, очевидно писани в един център както и рапространявани от него до съответните медийни адреси!? Това е всъщност центъра, който на практика управлява паричните потоци за финансиране функционирането на политическия инженеринг, зад който стоят определени олигархични кръгове...Затова всичко и лозунгите и скандиранията си приличат като „две капки вода”...За щастие обаче се намират и такива медии, които отказват да се впишат в схемите за манипулиране на общественото мнение. Това са медиите, които наистина осъзнават своето призвание да се борят за повече морал в политиката и за повече откритост. Готови са да опонират на всяка власт, която си позволи да тръгне срещу интересите на обществото, загървайки обществения интерес заради лични или корпоративни интереси! Точно тези медии посочиха неприличното и необяснимо голямо лично богатство на президента Плевнелиев, задавайки му едновременно с това логичния въпрос за произхода на „първия му милион”? Въпрос, на който той е длъжен рано или късно да даде отговор на българското общество! Иначе ако това не се случи ще трябва или да се оттегли сам или да бъде натирен от Президентството чрез унизителната процедура на „импийчмънта”!? Още повече, че той вече натрупа критична маса от грехове (които сами по себе си са достатъчно основание да напусне безславно „Дондуков 2”), като се започне от обоснованите предположения за принадлежността му към олигархичен кръг, който направи неуспешен опит за държавен преврат и се стигне до серия от непремерени действия и изказвания, които разделят, а не обединяват българският народ!?   В тази връзка, сърфирайки по телевизионните канали съвсем случайно попаднах на слово на президента, на сказка организирана от него във връзка със свободата на словото в България. Сказката очевидно беше обявена като среща с представители на гражданското общество, макар че броят на присъстващите беше неприлично малък - около тридесет души, за да представлява представителна извадка. По-голямо впечатление обаче ми направи качественният състав. Между малкото разпознаваеми лица забелязах журналиста Иван Бедров, наскоро изгонен от „Дойче веле” за клевета, Екатерина Бончева - бивш журналист от радио „Свободна Европа”, а сега чиновник в комисията по досиетата, Иво Инджев - журналист изгонен от една телевизия за клевета и степендиант на Първо главно управлние на МВР (Разузнаването) в Москва, а сега странстващ медиен демократ-непримирим борец за демокрация и журналиста Христо Христов, който е посветил живота си на „великата цел” да чете архивите на ДС докато се пенсионира или докато смъртта го раздели с тях, занятие от което видимо често изпада в душевен оргазъм! Това е най-вероятно и причината за странния му външен вид...като този на героя на Илф и Петров-Балаганов, който класиците на съветската сатира оприличават на матрос от търговски кораб, изгонен за пиянство. Нямаше да си губя времето да слушам „изключително съдържателното слово” на държавния глава, в което основно място зае обяснението му за фотография, според която Б.Борисов му опъва ухото, а всъщност му бил бръкнал неволно в окото...След този наситен с неподправена емоция сюжет и изключително важното уточнение за това кой е все пак пострадалият орган на Държавния глава, Р.П. се опита да заостри вниманието на публиката върху морала в българската журналистика! Редувайки оправдания свързани с информации в медиите главно за неговото благосъстояние с критики към морала на недобросъвестни журналисти, в словото му някак си неусетно се прокрадна и тезата за нов морален кодекс в журналистиката!? Идеята мина почти незабелязано, засенчена от политическата екзалтация на „представителите на гражданското общество”. Едва ли в други случаи подобен факт би заслужил някакво внимание, ако това не бяха думи на президента. Още повече, че морален кодекс съществува и в момента!? Но когато се насложат и другите критики към „недобросъвестните” журналисти на човек започва да да му става ясно, че най-вероятно иде реч за „вкарване в осмирителна риза” на онази част от българската журналистика, която в момента не иска да влезе в познатите схеми на задкулисието, превръщайки се по този начин в контрапункт на „поръчковата” журналистика??? А в такава медийна среда, където честните и неподкупни журналисти със своята гражданска позиция дават сериозен отпор и на практика обезсмислят усилията на поръчковите си колеги, информацията престава да бъде онова мощно оръжие в ръцете на олигархията, към която принадлежи и самият президент!? В същия ред на мисли, освен всичко друго това усложнява до невъзможност реализацията на всякакви задкулисни политически проекти-продукт на сенчестият политически инженеринг, безпринципните политически сделки и не на последно място осигурява повече прозрачност в политиката и т.н.   Възниква обаче резонният въпрос, затова доколко един недодялан политик като Р.П. е в състояние да реализира подобен проект и дали той самият съзнава, че на практика е изправен пред „кауза пердута”!? Според мен, в случая това няма никакво значение. Най-вероятно е дошло времето, когато президентът трябва да плати сметката!? Да плати на тези, които го инсталираха на президентския стол. Защото както гласи известната максима:”...безплатни обяди няма”!?