Един от най-интересните феномени в света, в който живеем е многообразието. Многообразието взето не само като  философска категория, а във всичките му форми и проявления. В политически план многобразието се изразява в съществуването на различни политически доктрини и на техните носители - политическите партии. В политологията явлението е известно като политически плурализъм. Политическият плурализъм стои в основата на всяка демокрация и има пряко отношение към стабилността на политическата система, поради възможностите, които дава политическото многообразие при поддържането на политическия баланс в обществото.

Разбира се, както в много от секторите на обществено-политическия живот у нас, така и по отношение на политическото многообразие в България типично по нашенски сме „пресолили” доста и продължаваме да „пресоляваме” нещата. Появата на нови и нови политически субекти в  българското политическо пространство в никакъв случай не говори добре за нивото на българската политическа култура. Не само заради изкривяването на статистическата картина съпоставена с тази на другите европейски държави, но и поради свързания с това стимулиращ развитието на процеси ефект, имащи пряко отношение към разделението на нацията!? Процеси, водещи началото си от политическите събития в държавата ни още през двадесетте години на миналия век.

Продължилото почти век състояние на вътрешна конфронтация до такава степен е дотегнало на българина, че когато днес се заговори за нов политически проект, характерният за подобни случаи съпътстващ новината ажиотаж, обхваща само политическите номади. Това разбира се е напълно нормално, тъй като множенето на политическите субекти разширява хранителна им среда и увеличават броя на „продавачите на надежда” за поредното им политическо превъплощение. Обществото като правило реагира с досада, уморено и обезверено от дългите години на „политическа суша”...

Не така обаче стоят нещата с новия политически проект - АБВ на Президента Първанов и оформилия се политически кръг около него във връзка с проекта. Разбира се, по принцип няма нищо екстраординарно в появата на нова политическа заявка!? В България има реализирани над триста такива заявки, ефекта от които е увеличаване на броя на политическите субекти на глава от населението, далеч надхвърлящо този в Съединените американски щати!? По критериите на политическата топография с политическата си заявка АБВ се самоситуира в лявото политическо пространство, а обявената стратегия на формацията предвиждаше съпосочно движение с БСП, целяща да обере политическата подкрепа на оная част от българското общество, гравитираща на „ръба” на „лявото” и на неопределеноста...

Особеното в случая е, че политическият кръг около Г.Първанов реши да институционализира идеята АБВ, превръщайки я в политическа партия в момент, в който Първанов поиска партийната власт в БСП и тя му беше отказана...Всъщност, в този момент за първи път в най-новата история на „червената партия” БСП се сдоби с организирана опозиция „клонирана” от самата нея!? В това разбира се по принцип няма нищо лошо. Появата на политическа конкуренция е положителен факт, както междупрочем всяка друга конкуренция. От тук нататък обаче идва ред на въпросите...За да се ориентира човек в политическите намерения на всеки  нов политически субект, когато трябва да определи отношението си към него, най-напред трябва да разбере каква е неговата политическа идеология. След това идва ред на въпроса за социалната му база или иначе казано на коя прослойка от българското общество възнамерява да поеме политическото представителство? Следват въпроси като кои политически фигури застават зад реализацията на политическия проект и каква е неговата геополитическа ориентация? При държава с размерите на Бългрия и геостратегическото място, на което е разположена територията й, изключително важна за политическите субекти е тяхната геополитическа ориентация. Защото каквато и политическа доктрина да предложиш на обществото, ако тя не е национално-отговорна по отношение на своята геополитическа ориентация, няма никакви шансове да оцелее в условията на политическа конкуренция!?

В личен план приех новия политически проект на Президента Първанов без каквито и да е предубеждения и дори с известен оптимизъм, породен от задаващата се политическа конкуренция с БСП, разчитайки на нейния оздравителен ефект върху „лявото” политическо пространство. Първото ми съмнение за „светлото” бъдеще на проекта АБВ дойде, когато разбрах,че идейната му платформа е социалдемокрацията, т.е. вдясно от БСП???

Широко известен факт е, че социалната база на социалдемократите е средната класа??? Но едва зародилата се средна класа в България изчезна веднага под ударите на икономическата криза!? Междупрочем, христоматиен факт е, че всяка икономическа криза най-напред „помита” най-бедните слоеве на обществото, след което следва обедняването и изчезването и на средната класа, чийто политически представител е социалдемокрацията. ”Сравнително сухи” от икономическата криза излизат само най-богатите. Тогава на кого разчитат, в коя част на социума ръководителите на проекта АБВ възнамеряват да търсят политическа подкрепа за неговата реализация? И това резултат на политическо „късогледство” ли е или има друго решение на проблема засега оставено без да му се дава публичност? Не вярвам опитни политици като „двукратния” президент Първанов да не са отчели този факт!? По-скоро излизането на политическата сцена със социалдемократическа платформа не е случайно и е направено, за да създаде и поддържа илюзията за „някакви” идеологически различия с БСП??? В противен случай, ако политическите платформи на БСП и АБВ съвпадат или пък са подозрително близки веднага ще се задейства „имунната система” на политическия организъм на обществото и ще изхвърли едната от тях като „чуждо тяло”. При това изхвърлена ще се окаже АБВ, защото както и в класическата търговия, така и на политическия пазар действа правилото: ”Първият по време е и първият по право”!!! Възниква резонният въпрос: ”На какво, на кой сегмент от електоралния кадастър разчитат авторите на проекта АБВ”? Очевидно „лявото”в смисъла, който българинът влага в него няма нищо общо със социалдемокрацията. Израз на това е фактът, че избиратели (повечето от тях доскорошни членове на БКП), с годините са свикнали да виждат своето политическо представителство най-вече в БСП?!? При това положение очевидно единственото възможно решение на проблема с оцеляването на АБВ минава през обсебването на ръководството на БСП и сливане на двете формации, което в практически план е изключително труден въпрос. От друга страна в комунистическата партия, чийто приемник е БСП (където мисленето от времето на БКП на низово ниво не се е променило много) никога не са вярвали на социалдемократите и винаги са ги смятали за „троянски кон” на капитала...

От друга страна, в АБВ направиха груба грешка като изкараха на преден план личността на Ивайло Калфин - човек недолюбван от редовите членове на БСП, като следствие от неговото малодушие и предателство към партията – майка по време на репресиите срещу социалистите при управлението на Иван Костов!? Кариеризмът и прекаленото втренчване на Калфин в „ценностите” на северноатлантическия пакт и ЕС го прави чужд за обикновените членове на БСП, които по принцип залагат на „българското” и не обичат първенющината и чуждопоклоничеството...

Междупрочем, грешен ход на АБВ беше и заявената геополитическа ориентация по повод усложнената геополитическа ситуация, предизвикана от конфликта между Русия и Украйна.

Събитията около кризата като че ли завариха неподготвено ръководството на АБВ, без консолидирана позиция, което доведе до разноговорене и обърка още повече слабо информираните по отношение на АБВ български граждани. Докато Калфин в любимия си англосаксонски стил „анатемосваше” руснаците и призоваваше за запазване на териториалната цялост на Украйна, от другата страна Първанов призоваваше за укрепване на връзките с Русия!? Подобно поведение разбира се може да има и друго обяснение. Така биха изглеждали нещата и вследствие на защитна реакция, породена от нежеланието на отговорните фактори да ангажират политическата формация с твърда позиция по руско-украинската криза от страх да не загубят вота на русофилите.

Наскоро бях поканен на публично мероприятие на АБВ от местните активисти на формацията в Стара Загора. На срещата присъстваше и млада симпатична дама - четвърта в листата на АБВ за изборите за Европарламент.Срещата се ръководеше от д-р Евгени Желев, най-разпознаваемата фигура на АБВ в Стара Загора. Разговорът пое в интересна посока, свързана с отношението на АБВ към реиндустриализацията. Отношение взе младата дама, за която стана ясно, че работи като  мениджър на търговска фирма. Откровено казано очаквах прецизен анализ от дамата и неполитизирана оценка за усилията на правителтвото да задвижи от някъде икономиката, още повече че реиндустриализацията е официална политика и на ЕС, заложена в програмата 2020. За съжаление, вместо анализ чухме мантри, а вместо обективна оценка дамата-кандидат за евродепутат ни преразказа „оценки най-вероятно от старо телевизионно интервю” на Радан Кънев или на „изтъкнатия специалист” по макроикономика д-р Москов??? Ако изключим очевидното непознаване на философията на реиндустриализацията, което може да се отдаде на липсата на опит, поради крехката възраст на младата дама, то усещането за пълно отсъствие на социална чувствителност може да се обясни само с все още „неферментирала” напълно или пък сбъркана политическа координатна система.

Без претенции да съм прероденият Нострадамус усещам на подсъзнателно ниво, че има нещо генетично сбъркано в новия политически проект АБВ. Дотолкова объркано, че може да доведе до „фалшстарт” политическата формация на предстоящите Евроизбори. Разбира се, ако на базата на трезви анализи не се вземат своевременно съответните коригиращи мерки. Най-важно от всичко обаче си остава правилното ситуиране на АБВ в политическата координатна система. А когато се решава този въпрос няма да е зле господата от АБВ да внимават да не пропуснат да вземат в предвид глобалната тенденция на нарастването на мащаба на все по обедняващото и олевяващо население в света за сметка на малкото богати представители на капитала, чийто алчност всъщност е в основата на проблема.