STRATFOR

Global intelligence

June 10 2014

Джордж  Фридман

                              ПОГРАНИЧНИТЕ  ОБЛАСТИ: ПОГЛЕДЪТ  ОТВЪД  УКРАЙНD

Бележка на редактора: Това е последната част от серията неотдавнашни материали на Джордж Фридман, написани по време на пътуването му от Балтика през Централна и Източна Европа на Изток до Турция и Азербайджан

Пътувах от Полша до Азербайджан през изключително време, когато силите които формират Европа бяха в движение и повечето от държавите, които посетих преоценяваха своите позиции. Преобладаващото усещане беше чувството на загриженост. Дори наблюдателите от страни като Полша не правеха почти никакви усилия да скрият това. Тези пък от други държави, като Турция например, които са по-големи и не се намират непосредствено до „огневата линия” гледат на Украйна повече като на скрита тенденция, отколкото като на доминираща тема. От Полша до Азербайджан обаче чух два въпроса: Руснаците активизиралили са се? И какво могат да направят собствените им страни, за да опазят себе си?

Москва също е притеснена и някои руснаци, с които говорих, изразиха своето притеснение съвсем открито. От тяхна гледна точка европейците и американците направиха нещо, за което предварително знаеха, че руснаците не могат да преживеят: Инсталираха про-западно правителство в Киев .За тях твърденията на Запада за народно въстание в Украйна се опровергават от финансирането от Запада на неправителствени организации, което имаше решаваща роля за поддръжка на движението, което свали правителството. Но това едва ли има най-голямо значение. Сега прозападно правителство управлява Украйна и ако това управление продължи, Руската федерация е в опасност.

ПОГЛЕДЪТ КЪМ РУСКИЯ ЗАПАД

Когато руснаците погледнат картата, това което виждат е: Балтийските държави в НАТО, а Украйна се е съюзява със Запада. Анти-западното правителство а Беларус е изправено пред риск и ако Минск смени своята лоялност, Руският потенциален враг ще проникне почти токова дълбоко до сърцето на Русия, колкото и нацистите. Това е сравнение, което чух да правят руснаците няколко пъти. За тях Великата отечествена война (Втората световна война), която взе повече от двадесет милиона човешки жертви-съветски граждани, все още живее ярко в руската памет, както и предателството на Хитлер. Руснаците не са доверчиви хора и имат своите причини за това. Същото важи и за централно-европейците, турците и кавказците. Нищо от тяхното минало не им позволява лукса да приемат, който и да е откъм най-добрата му страна.

През изминалите няколко седмици станаха очевидни три неща. Първото е, че руснаците няма да навлязат директно в Украйа. На практика не може да се окупира държава с почти петдесет милионно население с петдесетте хиляди военни, които мобилизира Русия, а и не бива да се мисли, че едно окупирано население би имало положително отношение към тези, които са го окупирали. Руснаците се държат по начин, като че ли те са поразяващата сила. Обаче опасността от прехвърлянето на американски муниции и възможни въздушни удари срещу депата с горива, не са неща, които могат да отминат с „лека ръка“!? Също така и опасността от съпротивителни движения кара руснаците да бъдат предпазливи.

Наред с това не по-малко ясно е, че никоя европейска сила не може да защити линията минаваща от Полша до Румания с такава сила, която би могла да отблъсне руската атака!? Нито дори само да поддържа тези държави срещу руския натиск и потенциалното им разрушаване. Германия е ключова държава и Берлин даде да се разбере, че има граници на това, което е готов да направи в Украйна, както и на мерките, които може да предприеме за защита на Източното крило на НАТО и Европейския съюз. Берлин показа, че не иска нова Студена война. Германия зависи от руските енергии и в края на краищата се задоволява със „стейтъс куо”/статуквото/. Останалата част от Европа не е в състояние да се намеси решително.

В края на краищата това означава, че всякакъв вид поддръжка на Източния фланг на Европа може да дойде само от страна на Съединените щати. Вашингтон прекара изминалите седмици в опити да покаже, че държи на своите ангажименти към двете ключови държави: Полша и Румания. Президентът Барак Обама посети Полша, а вице-президентът Джо Байдън пътува до Румъния. И докато и двамата лидери наблегнаха на абсолютните ангажименти на Вашингтон към националната сигурност на Полша и Румъния, изявленията им бяха бедни на подробности откъм спецификата. Липсата на подробности не е изненадваща - Съединените щати все още преценяват ситуацията. Нещо повече, Вашингтон не е готов да изложи степента и вида на своята поддръжка, а и от гледна точка на американците, докато руснаците са фокусирани върху Украйна, все още има време да направят това.

Логично погледнато би трябвало първа грижа за Съединените щати да е Полша-най-уязвимата държава от Северно-Европейската равнина. Но засега разстоянието и логистиката ограничават руските възможности да застрашат Полша. Най-големият страх в региона е свързан със стабилността на Балтийските държави и този страх не идва от директна руска инвазия, а от руска подмолна дейност-опасност, която не може да се предотврати от бронетанковите дивизии.

По-важно в случая е, че един първичен ангажимент към Полша принуждава всеки съюз да заеме отбранителна позиция. Това се разбра по време на студената война, когато съветските конвенционални въоръжени сили бяха много по-големи и по-добре дислоцирани. Русия днес е доста по-слаба и една по-настойчива стратегия, такава каквато днес ни представя Русия е рискова. Докато стратегията за защитата на ключови обекти би била по-подходящата стратегия в случая.

ВЪЗНИКВАЩАТА ЧЕРНОМОРСКА СТРАТЕГИЯ

Поради тези причини виждаме как Съединените щати започват да възприемат Черноморската стратегия, съсредоточена в Румания. Руснаците държат на Севастопол, защото възможностите на военната флотилия са от много голямо значение. Стратегия, която засилва възможностите на  военният флот на Румъния и разполагането на американски въздушни сили в региона би представлявала заплаха за руския флот. Тя също така би разширила отбранителните способности до Грузия - нещо което и дава възможност да пази  необходимите маршрути за всякакви тръбопроводи, тръгващи от Азербайджан. Казано просто, един противостоящ, подготвен черноморски флот би създал проблеми на Русия, в частност ако украинският режим оцелее и Крим остане изолиран от Украйна. Посещението на Секретаря по отбраната на Съединените щати Чък Хейгъл в Румъния показва важността, която военните стратези на САЩ придават на тази страна.

Важно е да се отбележи и продължаващата пространна дипломация между Съединените щати и Турция, а също така и срещите между турския, румънския и полски лидери. Очевидно турците са много уязвими откъм прекъсването на енергийните доставки и затова Анкара определено не иска Черно море да се използва като бойно поле. В същото време Турция би искала да бъде част от каквато и да е съюзническа структура, създавана от САЩ в региона. В дългосрочен план Турция има голям интерес към иракската и иранската енергии и малко вяра в намеренията на руснаците.

Това което виждаме в момента е как регионалните „играчи” си „играят” със структурите на нови съюзи. Този процес е още в своя зародиш, но той вече започва да притиска руснаците да мислят за своето бъдеще. Едно добавено измерение към него е разбира се енергията. Тук обаче както изглежда предимството е на страната на руснаците: Всички страни, които се страхуват от Москва зависят от нейния природен газ. Но тук се съдържа и една руска слабост. Природният газ е мощен лост, но в частност той не е много печеливш. В действителност руският национален бюджет и руската икономика са базирани около петрола. И тук главната опасност, с която се сблъсква Москва е, че тя не може да контролира цената на петрола. Един радикален спад в цената на нефта,в сравнение с разчетите заложени в бюджета може в най-добрия случай да поразклати малко руската икономка. По време на посещението си в Полша Обама целенасочено посочи проблемите на руската икономика. Това го направи от желание да покаже на Владимир Путин, че познава добре слабите места на Русия.

Разполагането на военна сила, ако това е необходимо, следователно не е ключов елемент в на стратегията на Запада. По-скоро ключовият ход е да се предприемат мерки да се пренасити световния пазар с петрол, макар да е добре известно, че реализацията на такава стратегия е изключително трудно. Изглежда вероятно, ако Иран постигне споразумение с Вашингтон по въпроса за ядрените оръжия, иранският пазар на петрол да се отвори, при което към него ще потекат огромни количества нефт. Допълнителни количества иракски петрол също се движат към пазара, а се очаква в скоро време да  се възобнови и производството на либийски петрол. Самият Вашингтон владее най-мощното оръжие: Съединените щати променят настоящата си политика и започват износ на петрол и втечнен газ.

В цялата тази работа има и „подводни течения”. България обяви тази седмица,че спира строителството на Южен Поток- газопровод, покровителстван от руснаците-след като министър-председателят на държавата се срещна с трима американски сенатори. Може би в краткосрочна перспектива, стратегията е насочена към отслабването на руския контрол върху енергията за Европа; в дългосрочна перспектива стратегията може да създаде и средствата за дестабилизиране на руската икономика.                          

Нищо от всичко изброено до тук не представлява непосредствена заплаха за Русия. Ще минат години преди тези и другите алтернативни източници на енергия да заработят в непрекъсваем режим на работа, а в действителност някои от тях може и никога да не се появят на бял свят, като в същото време има и много ограничения и то по-специално в краткосрочен план. Американските компании и онези съюзници на Съединените щати, които произвеждат петрол и зависят от високите цени на петрола също ще пострадат покрай Русия и това би било доста скъпо допълнение към тази политика. Играта тук обаче е геополитическото бъдеще. Въпросът е един път да започнат усилията за увеличаване на наличностите от петрол в света, след това спирането им е много трудно. При това положение руската стратегия трябва да се насочи към намаляване на влиянието на енергията върху Московските геополитически императиви. Руснаците го знаят това много добре и затова тяхната цел е да диверсифицират своята икономика достатъчно, така че през следващите десет години да намалят уязвимостта й от флуктуациите на енергийните пазари. Опасността за Москва е в увеличаване на предлагането, което ще доведе до свиването на руския енергиен пазар и натиск върху цените на петрола, ако това се случи преди Русия да е извършила диверсификация на икономиката си.

„Играта” на Съединените щати не е да въоръжи масивно Полша, да изгради румънския флот или да трансформира световните петролни пазари. Тя е много по-проста от това: Вашингтон иска да покаже, че е готов да направи тези неща. Такава демонстрация на желание принуждава руснаците да прегледат отново актуалната си позиция, преди подобна заплаха да е станала реалност. Въпросът не е в това, че Вашингтон блъфира, въпросът е че Вашингтон предпочита да постигне целите си без големи усилия и откровено казано без да се пипат цените на петрола.

 НОВИ КАЛКУЛАЦИИ

Съединените щати сега имат прозападно правителство в Украйна. Ако това правителство оцелее и се стабилизира, руската позиция става изцяло дефанзивна и опасността, която представлява Москва за някои изчезва. По нататък Беларус може да се дестабилизира и тази дестабилизация да доведе до прозападно правителство. И в двата случая руската позиция става изключително трудна. Принципното оръжие на Русия-да прекъсне газовите доставки за Европа-ще трябва тогава да отчете стратегическата уязвимост на Русия и даже да вкара в сметките възможността за потенциална нестабилност в самата Русия. Тогава бъдещето на Русия ще изглежда така както никоя нация не би желала-несигурно.                                     

В момента пред Русия има два избора. Първият е да дестабилизира Украйна. Успехът не е сигурен и Москва не може да предвиди отговора на Съединените щати. Ходовете, които предприе Вашигтон в Полша, Румания и даже Турция направиха тази опция по-рискова отколкото беше. Ще бъде отстъпление, ако Русия неутрализира Украйна. Русия трябва да остави сега действащото правителство на мястото му дотолкова доколкото Киев твърди, че няма да се присъедини към мултинационалните структури на Запада, и че няма да допусне чуждо военно присъствие на украинска територия. В замяна на това, Русия ще трябва да гарантира териториалната цялост на Укрйна и дори може да преразгледа статуса на Крим.

Западната стратегия в момента е да създаде стабилна заплаха за руските интереси. Това означава гарантиране на защитата на Полша, докато върви организирането на военно-отбранителните способности на Румъния. От основно значение обаче е, стратегията на САЩ да покаже на Москва, че Съединените щати са готови, ако е необходимо да организират цялостна атака на цените на петрола. Целта е Путин да преосмисли дългосрочните рискове, пред които е изправен с осребряването на краткосрочното предимство от експорта на природният газ.

Сега руснаците трябва да пресметнат дали могат да дестабилизират достатъчно Украйна, дотолкова че да сменят прозападното правителство. Трябва също така да премислят цената, на която това може да се случи. Междувременно, Москва експлоатира възможността за неутрализиране на Украйна. Ключът към това е Германия и аз подозирам, че германците ще бъдат щастливи да видят Киев неутрализиран, ако подобно развитие на събитията доведе до края на кризата.

От гледна точка на Съединените щати, една прозападно-ориентирана, но неутрална Украйна ще създаде буферна зона, без да се налага конфронтация с Русия. Това пък, което американците трябва да добре да пресметнат е доколко стабилна е една такава конструкция и какво биха могли да направят руснаците по-късно за да я компрометират. Проблемът с всяко съгласие по определен въпрос е в неговото налагане. Да предположим, че ти го налагаш, но си в състояние да застрашиш другата страна само с едно нещо, което тя не иска. И онова нещо, което Русия не иска в случая е това, което застрашава икономиката й. Затова ако не се появи контролен механизъм, Украйна ще си остане бойно поле в една малка студена война.

                                                                Превод от англ.език :Е.Енев