Управлението е сложен процес. Затова има и наука за управлението...Но най- меродавният критерий за усвояването на изкуството да управляваш е практиката. И тук няма случайни неща, за разлика от някои други сфери на човешката дейност, където практиката допуска влиянието и на случайни фактори!? В кадровата дейност, като елемент от процеса на управление на държавата и главна цел на всички политически сили, най-отчетливо се наблюдава действието на един от основните закони на диалектиката!? Законът за „количествените натрупвания, които водят до качествени изменения”!? Не може например да си бил дълги години градският „кенеф-майстор”- онзи който продава входни билети за градските тоалетни и изведнъж да заемеш висок държавен пост. Защото управлението на държавата пък е „висшия пилотаж” на управлението изобщо...

За съжаление при това управление на БСП и ДПС се нагледахме на странни назначения на високи постове на типични градски „говнари” в прекия и преносния смисъл на думата, което нямаше как да не доведе до падането на правителството от власт и до поредния тежък управленски провал на БСП!?

Тук не става дума за определен изолиран случай. Тук става дума за грешна кадрова политика, причините за която трябва да се търсят в самата партийна философия на работата с кадрите!? Особено когато става въпрос за високите управленски постове, ефектът от чийто управленски решения рефлектира директно върху обществото, а от там и върху имиджа на самата партия...Получава се така, че подобни политически назначения (на хора най-вече измежду партийната клиентела, без необходимия управленски опит и познания за заеманата длъжност, някои от тях  дори известни политически номади или пък партийни членове със съмнителен политически морал) на отговорни държавни позиции са еднакво вредни, както за държавата и обществото, така и за политическата сила, която ги номинира...

Специално в БСП това е процес, който тече от години и неговият генезис трябва да се търси назад във времето, когато клиентелата започна да взема връх в ръководните структури на партията!? Като за голямо съжаления цялата енергия на тяхната активност беше насочена не в усилия за реализацията на социалната идея, а в „осребряването” на членството в БСП чрез безпринципна вътрешно-партийна  борба за заемане на властови позиции при поредното възкачване на партията във властта!? Промени се на практика ценностната система на червената партия, където изконни ценности като политическа грамотност, компетентност на отделните партийни членове, безкористна подкрепа на лявата политическа идея за изграждане на социално справедливо общество бяха заменени главно с лична преданост към Лидера с цел да се подсигури личния политически просперитет!?

Това доведе до бум на сектантството вътре в партията, до засилване на личните борби за надмощие, които като правило винаги достигат своя апогей при всяка промяна на личностите в партийното ръководство на всички нива...

Така БСП сама се вкара в капана на политическите уволнения и назначения, от които тя най-много страдаше по време на прехода, за да се превърне от обект в субект на това уродливо политическо явление...

Ако „приземим” за малко нещата и от „общото” преминем към „частното” няма как да не се върнем на територията на Стара Загора и към най-прозрачното от към безпринципност политическо уволнение и последвалото го след това политическо назначение!? Има едно основно треньорско правило във футбола и то е, че когато играта на отбора върви добре, промени не се правят. То се спазва много стриктно от футболните треньори и е доказало своята състоятелност през годините в най-известната и обичана игра в света. За съжаление обаче областният управител на Стара Загора изглежда не е фен на най-популярна игра, а подобни подозрения имам и към ресорния министър,които без адекватно обяснение смениха директора на ВиК Стара Загора - Румен Райков!? Човек доказал професионалните си и мениджърски качества не като е ходил на „поклонение” при някой партиен бос да му „целува ръка” в партийната централа, а на терен - както обичат да се изразяват журналистите, под ръководството на който държавното дружество работеше добре и нищо не налагаше уволнението на неговия директор???

Всъщност, за да бъда прецизен трябва да поясня, че причина за смяната на Р. Райков все пак имаше. И тя беше, че някой си Пъдев - Павелбански нещастник, случайно попаднал в Парламента от квотата на БСП, се почувствал достатъчно овластен, за да назначи друг нещастник - свой приятел( в съгласие с областната управа и ресорния министър) за директор на ВиК в Стара Загора!? Без да го е еня как работи дружеството и какво е мнението на старозагорци - основният потребител на неговия продукт-за качеството на продукта, който получават от него?

Днес с интерес научихме, че ненавършилият още „една якичка служба” във ВиК (както обичат да се изразяват в армията) нов директор, е уволнен от своя принципал - министъра на регионалното министерство по неизвестни причини!? Тук обаче възникват много въпроси към г-жа обастния управител, без мнението и съгласието, на която нямаше как да мине нито уволнението на Р.Райков, нито назначението на Павелбанския „експерт”, нито пък днешната смяна...Най-резонният от тях е: грешка ли беше назначението на протежето на Пъдев за шеф на ВиК и ако е било грешка (за което трябва да бъде осведомена старозагорската общественост), кой ще поеме политическата отговорност за нея? Във всички случаи в „кюпа” са ресорният министър, областният управител и председателят на Обл.съвет на БСП? Тези които доброволно поеха да носят „царската корона”, но заедно с нея и „кръста”-атрибути, които освен позитиви в личен план ,носят и големи отговорности пред обществото, държавата и разбира се партията, която ги е номинирала!? А както е известно от политическата практика политическа отговорност се носи само по един начин - с депозиране на оставките на всички, които имат отношение към кадровия провал...Преди да си подадете оставките обаче, трябва задължително да се извините на старозагорци за всичко, което натворихте с безпринципната си кадрова политика в Старозагорска област. Дължите сериозно политическо покаяние пред всички граждани на областта, а не такова като на Алековия герой – Бай Ганьо:”...пардон изцапах ви бохчата...”   Разбира се поемането на политическа отговорност е личен акт и не са един или два случаите, когато поради липса на политически кураж и човешко достойнство много български политици, въпреки очевадния си провал са се правили на „ни лук ял, ни лук мирисал” и са се снишавали докато мине политическата буря, без да минат през личният си политически катарзис...Един от тях е и лидерът на ПЕС и все още лидер на БСП Сергей Станишев. Знам, че подражанието на лидера понякога е неосъзнато действие извън усещанията за личен провал. Още повече, когато Лидерът е този, на който дължите „признание” за своите политически активи, макар че с личната си преданост към него на практика вие отдавна сте се издължили! Издължихте му се още когато със себеотрицание, като това на Раймонда Диен, за пореден път спасихте политическата му кариера след поредния му политически провал на поредните загубени от него избори...Затова и БСП стигна до пълен срив на миналите избори!?

Партиите са като живите организми. Те също боледуват, както е тежко болна  в момента и БСП. Партията на социалната идея се нуждае от сериозно лечение и това лечение е пречистване - дълбоко пречистване...Но чистилището, през което трябва да мине тя не допуска кадрова политика като тази, която партията във Ваше лице води в момента...Не може професори по зайцевъдство и градски гробари да оглавяват или да се назначават за членове на Бордове на директорите на крупни стопански единици, без „грам” експертиза в управлението на икономиката...Защото ако се върнем към основния закон на диалектиката, натрупаните от вас грешки (особено кадровите) водят до „качествени промени” в отношението на обществото към политическата сила, която представлявате!? И точно тези промени са в основата на рекордно ниския спад на доверие към най-старата и доскоро най-голямата партия у нас.