„В началото бе словото”! Казват,че така пишело в Светото писание! Иначе обаче, няма никакво съмнение, че словото е един от най-важните инструменти на комуникацията в обществото!? От неговото качество до голяма степен зависи качеството на възприемане на една или друга политическа теза от аудиторията. Затова и основната цел на всеки оратор е да предаде на своите слушатели на максимално разбираем език своите политически послания. Много важен в това отношение е речникът на оратора и способноста му да балансира в речта си действието на няколко фактора без чийто действие думите му трудно биха стигнали до съзнанието на аудиторията, а още по-трудно биха могли да го превземат, което в края на краищата е целта всеки оратор. Един от въпросните действащи фактори е народопсихологията на реципиентите на политическото слово и нейните характерни особености. Така например според мен е важно да се знае от всеки оратор в България,че „...нищо, което не може да бъде обяснено на български език не може да бъде и реализирано в България!?”
Въпросът с политическия речник на ораторите и речника изобщо при общуването между хората е много деликатен. През 1996 г. в Стара Загора дойде на посещение големият български писател Йордан Радичков. Срещата му със строзагорци се състоя в Кукления театър и когато дойде времето да отговори на въпроси на граждани, една дама му постави интересен въпрос. Попита го:”Г-н Радичков, как гледате на съвременния български език, който днес се използва навсякъде в средствата за масова информация?” Очевидно дамата имаше предвид масовото нахлуване на жаргонния български език в масмедиите и неговото негативно въздействие при формиране на речника на подрастващото поколение. Жената пък и дугите присъстващи в залата очаквахме без никакви съмнения Й.Радичков да заклейми фриволния език на медиите и да защити чистотата на българското слово!? Отговорът на Радичков беше неочакван: ”Госпожо-каза той- езикът на медиите е езикът на улицата и това не е случайно.За да бъдат слушани, гледани и четени медиите трябва да общуват с потенциалните потребители на своя продукт на разбираем език, т.е. с езика на улицата.Защото най-важното за тях е размера на аудиторията.”
Изборът на изразните средства трябва да е образно казано средно претеглена величина между изискания политически език и езика, на който говори улицата.Тоест, ораторът трябва да съумее да запази достойнствата на политическата реч избягвайки крайната й вулгаризация, но да внимава това да не стане за сметка на „силата на нейното въздействие” върху аудиторията.
И сега нещо за „езика на омразата”!!!
За да говорим за „език на омразата” най-напред трябва да дефинираме това понятие...Аз лично не се наемам да го дефинирам, досега не съм видял никъде негова дефиниция както междупрочем и за понятието„обществено мнение”, на което много често се позовават и политици и журналисти, най-често когато имат дефицит на аргументи да защитят определена теза.
Аз бих погледнал на проблема от малко по-друг ъгъл! Върху речта влияят много деликатно още няколко фактора.Казвам,че влияят деликатно защото без тяхното влияние политическата реч би звучала доста „постно и безвкусно”.Тяхното предозиране обаче може да доведе до негативен ефект върху аудиторията, който за някои да прозвучи и като език на омразата!?
Тези няколко фактора са: патосът, агресията и непредизвиканата(естествената) емоция.
1) Да започнем с патоса - в повечето случаи патосът е нарочно търсен от оратора ефект, дозиран от него съобразно неговите разбирания за публичната реч. И наистина, какво е политическа реч без патос, тя би била „безсолна”.Предозирането му обаче може да измести акцента от същноста на политическото послание към емоцията на аудиторията и словото да не постигне своите цели.Нещо повече, предозираният патос може да създаде усещане в аудиторията за свръх агресия...
2) Агресията - политическото слово може и трябва съдържа в известна степен и агресия. Въпросът е разбира се отново в дозата, която ораторът сам определя съобразно своите ораторски способности и на база на анализа на състава на аудиторията.Предозирането на агресивноста на словото дейстава изключително травмиращо върху психиката на българина, който е разделен от 20-те години на миналия век като общество и всякакво агресивно говорене, особено в „горните регистри” предизвиква у него страх на подсъзнателно ниво от нови национални катаклизми, с които обществото ни е обременено исторически.
3) Непредизвиканата емоция е другия фактор, от който зависи ефекта на политическото слово. Непредизвиканата емоция е тази, която понякога изскача от подсъзнанието без да е бил търсен съзнателно подобен ефект от оратора.Веднъж появила се обаче тя може да вкара в политическото слово и патос, и агресия в предозирани количества и тогава порочният кръг се затваря. Въпрос на лични качества на оратора е тя да бъде контролирана или не.
Тоест, личните качества на оратора са тия,от които зависи как може да звучи едно слово.Не си спомням кога се роди понятието „слово на омразата”, както не си спомням и някой да е обвинявал големия български публицист Йосиф Хербст( убит по време на белият терор 1925 г., заедно с Гео Милев), че е използвал в своята публицистика „слово на омразата”.В статиите му езикът, който използва в задочната реторика с проф.Александър Цанков не се отличава по отношение на патоса, агресията, емоцията и дори епитетите от това, което днес някои наричат „слово на омразата”.
Според мен този израз го родиха всички ония в България, които съзнават, че носят политическата отговорност за днешният хал на държавата и потърсиха това езиково убежище, което използват като етикет за анатемосване на словото на своите опоненти, когато не им стигат политически аргументи да защитят това, което направиха през годините на така наречения преход. В хор с тях приглася и така нареченият Български Хелзинки Комитет, който се настани удобно в България без някой да го е канил.Този привнесен отвън политически „тумор”, финансиран от американския евреин-спекулант Джордж Сорос, работи против интересите на националната държава, гнусно клеветейки българите за сметка на цигани и турци, дейност която обслужва единствено доктрината „Дълес”????
