Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2013 09:45 - ДАЛИ Е СИГУРНА НАЦИОНАЛНАТА НИ СИГУРНОСТ?
Автор: enev1949 Категория: Политика   
Прочетен: 595 Коментари: 0 Гласове:
1




октомври, 2012 г.

Похищението върху сигурността на няколко израелски туристи на летище Сарафово през това лято, точно в разгара на летния сезон, премина като високоволтова дъга през българското общество. В традиционния за подобни случаи ажиотаж в българските медии много експерти по тероризъм и контратероризъм  (впрочем повечето от тях любители със „свободни” професии) се упражняваха на воля в словоблудство по темата в пресъхналите за информация през този сезон средства за масова комуникация. Нямаше никакви проблеми за онези, които искаха непременно да се видят по някоя от телевизиите, или пък да дадат интервю пред  вестник, да сторят това, за което единственото необходимо и достатъчно условие беше през същия този ден да са минали поне на един километър разстояние от летище Сарафово, без да са били дори на самото летище. И макар че иначе неписано правило е в случаи като този по-малко да се шуми:  един път – да не се пречи на разследването и втори път – да не се дава възможност на терористите да оценят истинския размер на паниката в обществото, която те са предизвикали, при нас се случи тъкмо обратното. Вместо в този отрязък от време веднага след атентата,  пред българското общество, което безспорно има конституционното право да бъде информирано,  да виждаме само фигурата на вътрешния министър и най-много тази на министър-председателя, в Сарафово се изсипа цялото правителство. Разбира се, измежду цялата компания безспорно най-екзотично изглеждаше фигурата на финансовия министър, който, за да се озове там, най-вероятно си е бил подведен, че в Сарафово започват разкопки на някоя древна църква. Имаше и още едно присъствие – това на външния министър, което нямаше как да не разколебае в предположенията средностатистическия българин – в смисъл: абе, аджеба, тоя  и той ли трябва да е тука? Въпросът бързо получи своя отговор, когато довтаса световният информационен канал Си Ен Ен да отрази терористичния акт, което внесе  тревожно оживление сред министрите. Тревогата да не остане някой с погрешно впечатление дойде не от самия факт на терористичния акт, а затова, че спешно трябваше да се намери вратовръзка за външния министър, който, макар и леко напрегнат, се изяви пред камерите на Си Ен Ен като антитерорист номер едно в България. Като излезем от рамките на шегата обаче, нещата, свързани с международния тероризъм, никак не са за подценяване. Смехотворните изяви на външния министър не могат по никакъв начин да прикрият дефицита му на професионален капацитет, което е и причината той да изглежда в очите на българското общество, меко казано, трагикомично.

Известен факт е, че борбата с тероризма не се води чрез телевизионни интервюта пред чуждите телевизии, а е ключов проблем на всяка външна политика

Именно външната политика на всяка една държава е първата фронтова линия, първият защитен рубеж срещу международния тероризъм. И докато за нормалните държави въпросът е как чрез механизмите на външната политика да бъде минимизирана вероятността да се „попадне на мушката” на терористите, при нас въпросът е доста по-прост:  имаме ли изобщо самостоятелна външна политика и можем ли да решаваме външно-политическите си проблеми съобразно националните интереси на България? Разбира се, че отговорът е не! И няма да бъде никак пресилено, ако кажем, че в най-новата история на страната ни ние не назначаваме външни министри, а говорители на Белия дом. Нещо повече! Навремето небезизвестният Сломон Паси посети Северна Корея като пратеник  – посредник на Държавния департамент на САЩ, на разноски на българската държава. И като споменах за Соломон Паси, се сетих, че това е онзи представител на българската еврейска общност, който трябваше да бъде разследван и съден в качеството си на външен министър за това, че без търг даде на израелска фирма, за която се знаеше предварително, че е сателитна фирма на МОСАД, да изпълни проект с висока степен на секретност. Това е точно проектът, свързан с новата комуникационна система на Министерството на външните работи, през която тече цялата информация между българските посолства и МВнР. Впрочем този факт няма как да не се свърже с един друг факт, който, споменат извън някакъв контекст, лесно би могъл да бъде атакуван от позициите на антисемитизма. Става въпрос за механизма и критериите за назначаването на външните министри на България. Аз имам усещането, че българските министър-председатели не са свободни в своя избор на министър на външните работи!? Може би тази номенклатурна позиция е отстъпена от държавата ни да се запълва по избор на Белият дом?

Наистина , ако направите един ретроспективен преглед на етноса на ръководителите на българската дипломация за последните две десетилетия

ще видите, че голяма част от тях са или евреи, или пък свързани по някакъв начин с диаспората. В това по принцип няма нищо нередно. Те са български граждани и ползват същите права – както всички граждани на България. Само че езикът на външната политика в повечето случаи е език на знаците. Е ако това е така, а то наистина е така, човек неволно започва да си задава въпроса какъв знак даваме ние на един милиард и петстотин милиона мюсюлмани в света с подобни назначения? И то във времена когато ислямът –традиционната религия на мюсюлманите, е обявил джихат на Израел. Не е ли това предизвикателство към исляма, когато в една страна като България, където евреите са малцинствена група, с пренебрежимо малка относителна тежест като част от българското население, външният министър – този, който е призван по длъжностна характеристика да представлява страната ни пред външният свят, да бъде избиран с предимство от тази малцинствена група? Отговора оставям на вас!

Има и още едно неписано правило в дипломацията

и то е да не се подценяват детайлите. Сигурно не е тайна, че във външната политика дипломацията и цивилното разузнаване вървят ръка за ръка, във връзка с което и част от апарата на външното ни разузнаване работи „на прикритие” в българските дипломатически служби. Това е световна практика, която не подминава и чуждите посолства, работещи у нас. Точно те са един от главните източници на разузнавателна информация за всичко, което се случва  в България  - в това число и битовите подробности, когато става въпрос за представители на властта. Има ли някой, който да си мисли, че сватбата на сегашния ни външен министър, която беше отразена обилно с подробностите в националната преса, не е направила впечаление на заинтерисуваните дипломати? Че на нея присъства еврейски равин и външният ни министър (младоженец) игра еврейски „кючек”, а не присъстваха мюсюлмански имами!? Знам, че някой би реагирал на подобен аргумент, че е твърде незначителен и е дребнаво, за да бъде вкаран в подобна употреба. Това, разбира се, е абсолютно вярно, ако ставаше въпрос за някой селски бабаит от Бусманци, но когато на мястото на бабаита е външният министър, тогава нещата придобиват съвсем друг смисъл. В случая даже не може да се говори за ограничаване на личната свобода. Това е просто част от цената, която плаща всяка публична личност за своята публичност. Същият този министър си позволи и други волности, които със сигурност обслужват американците, но не и българския национален интерес. Впрочем, когато се говори за нашия национален ни интерес, трябва да се има предвид, че колкото по-балансирана е външната ни политика, толкова по-добре ще бъдем приети и в Техеран, и в Рияд, и в Дамаск, и в Багдад, и в Тел Авив, и в Москва, и във Вашингтон. А колкото по-широк е кръгът на държавите, които ни приемат добронамерено, толкова опасността да се превърнем в цел на тероризма е по-малка.

На думи у нас всички са за балансирана външна политика

но винаги по-важни от думите са делата. Затова няма как човек да не си зададе въпроса за какъв баланс говори външният министър, когато само три или четири държави изгониха сирийските посланици заради събитията в Сирия и ние (барабар Петко с мъжете) сме една от тях. На какво основание? Кой наш български интерес защитихме с този неразбираем и за самия министър, вероятно, акт? Със сигурност няма такъв интерес, чиято защита да минава през изгонване на посланика на държава, с която доскоро поддържахме  прекрасни икономически отношения. Затова пък със сигурност по един безотговорен начин направихме от приятеля враг. Наскоро избухна и друг скандал с адрес България. Израелските медии съобщиха, че Бенямин Нетаняху ще уволни високопоставен израелски служител, който си е позволил да води несанкционирани от израелското правителство разговори с представител на сирийската опозиция в България в присъствието и с посредничеството на български политик. Оказа се, че нашият външен министър не знаел за такава среща. Ако това се беше случило в друга държава на ЕС, бъдете сигурни, че оставката на съответния външен министър още на другата сутрин щеше да бъде на бюрото на министър-председателя. При нас това, разбира се, няма как да се случи, но затова пък започнаха да се случват други неща като това в Сарафово. Капак на всичко слага обаче странното и неразбираемо за широката публика решение на МС да се провеждат смесени заседания на българския и израелския Министерски съвет.Това много ми прилича на един почин от времето на социализма, който тогава получи гражданственност като „обмяна на опит”. От много „обмяна на опит” тогава видяхме докъде я докарахме – съборихме социализма. Дано сега с тая обмяна на министерски съвети да не вземем да поканим и следващите атентатори, защото и на тях може да им хрумне да започнат да „обменят опит” с българските имами – като тия, които получиха религиозното си образование в Саудитска Арабия, а сега ги съди пазарджишкият съд за насаждане на радикален ислям!?

Националната сигурност  на всяка държава е широкоспектърно понятие

което включва най-различни дейности на държавата, свързани с осигуряване на сигурността на всеки неин гражданин. Безспорно един от най-сложните й сектори е борбата с международния тероризъм. В това отношение държавата, в съответствие с новите реалности, трябва да предефинира своите приоритети във външната си политика. Това включва най-напред изчистване на всички натрупани дисбаланси с държавите, проповядващи исляма като официална религия  и прилагане на принципа на „равна отдалеченост” при въоръжени конфликти от Арабската пролет. При едно условие, разбира се, ако по някакъв начин не е накърнен българският национален интерес. Същият принцип на „равна отдалеченост” би следвало да се прилага и към великите сили, като се избягва влизането в ролята на „сателит” на която и да е една от тях с отдаване на предпочитание на ролята на „посредника”.

В Министерството на външните работи трябва да започне да се прилага най-консервативната кардрова политика

като се прекрати практиката на политическите назначения и уволнения. Не само затова, че дипломацията е занаят, който се учи бавно и трудно, а и за това, че в точките на комуникация с външния свят не бива да се разрушават вече създадени връзки, които до голяма степен са резултат и на инвестирани  лични качества на дипломатите. Така се случват нещата в другите държави, на които често искаме да подражаваме. Така трябва да стане и при нас, ако искаме спокойно да ходим на море през лятото.

 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: enev1949
Категория: Политика
Прочетен: 81119
Постинги: 56
Коментари: 9
Гласове: 16
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031