Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2013 08:54 - Има ли изкуство в политиката?
Автор: enev1949 Категория: Политика   
Прочетен: 688 Коментари: 0 Гласове:
1




юли, 2013 г.


Вероятно не са много хората в нашето общество, които да не са наясно,че в края на крищата „политиката, освен всичко, друго е изкуство на възможното”!? Звучи като аксиома, но всъщност става дума за политическа теорема, доказвана не един и два пъти, и то не от кого да е, а от самия живот! В тази връзка човек трябва да е с доста притъпени политически сетива, за да не е разбрал все още, че протестите на няколкото хиляди „красиви и интелигентни софиянци”, за „…нещо, което те не знаят как е точно, но са сигурни, че не е така…”, с течение на времето са все повече обречени на неуспех!? Няма да се учудя, ако наскоро дойде и самият неуспех! А това би означавало да се стигне до екстремално възможния вариант – правителството да продължава да  работи, като в същото време нощните бдения и манифестации по улиците на София (превърнали се вече за някои в професия) също да  продължат.Чисто теоретично рискът от несбъдването на подобна прогноза не е много голям, тъй като „успехът” най-често се изразява с постигането на определена предварително зададена цел!? Факт е обаче, че тези протести очевидно нямат ясно изразена такава!?

Едновременно с това все по-ясни стават и някои технически подробности около организацията на този своеобразен политически „панаир на суетата”. Например българското общество знае вече кой го финансира!? Става дума за известен на обществото бизнес кръг от хора, забогатели по времето на „голямото грабене” при така наречената приватизация. За централна фигура, стояща зад протеста, се счита единият от тях, който от доста време живее и управлява активите си от Сингапур!? Спекулативно или не в някои медии пък се прокрадна и друго познато име – на световноизвестния американски спекулант и аферист от еврейски произход Джордж Сорос!? Наред с всичко друго, може би голяма част от българите за първи път разбраха и за съществуването на интересна търговска ниша,заета от фирми, чийто предмет на дейност е организиране и осигуряване срещу заплащане на „статисти” – т.е. на клакьори, за политическите мероприятия.Дейност, която, макар и морално укорима, не е забранена от закона!? Известни станаха за обществото имената и на някои от PR-агенциите – автори на сценария и на аранжирането на протестните митинги.

Всичко това отключи симетрични действия и на „другия полюс” от заинтерисовани политически субекти, изразяващи се в предприемането на мащабна политическа контраатака чрез контрамитинги, контрадекларации, събиране на подписки и дори призиви за окупация на София от членове и симпатизанти на БСП, вместо традиционните летни тържества на Бузлуджа.

Една набързо направена рекапитулация на действията на всички участващи в конфликта обаче показва, че резултантният ефект от сблъсъка на обществената енергия от „двата полюса” не отива в съзидателна посока, а чертае нови разделителни линии във и без това разделеното ни общество. Сигурно би било интересно за драгия читател да разбере как би реагирало на това, което в момента върви в политическото пространство у нас, общество с утвърдени демократични традиции и силно развито чувство за единството на нацията.

В подобни тежки за всяка нация моменти в цивилизованите държави на преден план излиза интелигенцията като естествен водач на обществото, за да се нагърби с нелеката задача за неговата консолидация около национални ценности. Едва ли е необходимо да се спираме подробно на мотивите за това. Необходимо е само да си припомним уроците на историята, от които наднича тъжната истина за това как и по какво съдбите на разделените нации си приличат! Приликите са в това, че  „исторически върхове” в развитието на разделените нации са били винаги някъде долу, в подножието на „върховете”, постигнати от  нациите, за които националното единство е въпрос на национална култура и начин на мислене!? Точно тази култура на национално единение в най-тежките за нацията моменти прави така, че начело на държавата да застават най-светлите умове в защита на  националната кауза!? В този контекст българинът има своите основания за определени претенции към българската интелигенция!? Наистина, къде са в момента големите интелектуалци на България, къде са безспорните авторитети на българската култура и изкуство, чието място, когато нацията е поставена на изпитание – както днес, не е по „кафаните” на София, а при хората!? Навремето един голям мислител определи руската интелигенция като „мекотело”!? Не знам доколко това определение може да бъде съотносимо към интелигенцията и на други нации, но що се отнася до нашата интелигенция, определено считам, че тя дори не е и „мекотело”!? Българската интелигенция, с отношението си към проблемите на обществото, все повече създава впечатление за нещо нематериално, а по-скоро виртуално без физическа маса. Това е и причината в тежки за нацията моменти, когато България има най-голяма нужда от нея, присъствието й в обществото да остава незабелязано! Това едва ли е изненада за  онези които са изучавали по-задълбочено българската история, където, погледнато и в исторически план, интелигенцията ни никога не е имала чувството за дълг към обществото и куража в трудни моменти да застане пред него!?

Затова пък псевдоинтелигенти колкото искаш! Ако случайно проявите желание да се запознаете с тях, необходимо е само да вземете „дистанционно управление” в ръка и още с първото превъртане на каналите на телевизора със сигурност ще попаднете ако не на поредната телевизионна безвкусица, то на поредното политическо „токшоу”. Там, „замъглени” от бурния нощен живот по софийските кафани, хора, считащи себе си за част от българската интелигенция (с престижните професии на политолози, социолози, социални антрополози и какви ли не още „…ози”), ще ви „облъчват” най-безсрамно с измислени политически тези, нямащи нищо общо с действителността!? Резултатите им от изследванията на обществените нагласи много често се различават драстично, макар че използват един и същи  инструментариум и са учили по едни и същи учебници. В подобни случаи французите обичат да казват: ”Шерше ла фам (търсете жената)”! В нашия случай обаче бихме били много по-прецизни, ако перифразираме тази известна сентенция като: ”Шерше д’аржан (търсете парите)”! Дано не са ме подвели оскъдните ми познания по френски език, но в България е публична тайна, че, да си поръчаш проучване на общественото мнение с предварително зададен резултат, е толкова лесно, колкото и да си поръчаш определен вид пица по телефона!? Стига, разбира се, да можеш да си платиш! Затова със сигурност няма да бъде много пресилено, ако кажа, че, според мен, голяма част от вината за загубата на обществено доверие в институциите се дължи до голяма степен точно на тази част от интелигенцията, която не се посвени да вкара в търговския оборот „продукти-ментета” на политологията и  социологията.

Този факт никак не е за пренебрегване, тъй като поставя с особена сила въпроса за моралната вина за политическата криза в България. Едва ли някой от сериозните анализатори на политическите процеси у нас би оспорил твърдението, че в основата на днешната политическа криза стои на първо място недоверието към институциите!? Това, разбира се, по никакъв начин не реабилитира политическите субекти в България, чиято вина е с не по-малка относителна тежест от тази част от българската интелигенция.Тяхната вина обаче, както във всяка  правова държава – при това член на ЕС, ще бъде оценявана и възмездена на единственото място, където се прави това, а това са парламентарните избори. Когато говорим за изборите обаче, винаги трябва да се има предвид, че те са само един инструмент, а не панацея!? Да не говорим пък за подмятанията за „избори до дупка”, както често напоследък ни съветват от телевизионния екран голобради политолози, току-що дипломирани в чужбина, които още не са виждали „жив български работник”. Разбира се, в подобни случаи трябва да проявяваме необходимата снизходителност и да не им се сърдим! Нито пък трябва да ги вземаме много насериозно!

В същото време обаче трябва да е пределно ясно, че всякакво влизане в „спиралата” на политическата нестабилност (до което на практика води доктрината – „избори до дупка”) може да докара страната ни до следващата по ред национална катастрофа и то без дори да сме воювали този път!?

Няма да влизам в подробности и да коментирам и другите утопични идеи като, например, идеята за нов тип политическа система без политически партии, или пък идеята да прекъснем връзките на „олигарсите” с властта. Олигархията съществува във всяко капиталистическо общество, в т.ч. и у нас, тя е част от обществото и да се правим, че не я забелязваме, или пък да считаме, че може изцяло да отрежем влиянието й върху властта, е, меко казано, глуповато!? Въпрос на „висш пилотаж” в политиката  обаче е, да се намери балансът на интересите на тази най-богата прослойка и на останалата част от обществото, което би довело до създаване на голяма средна класа за сметка на намаляване на класата на бедните. Това може да се постигне обаче само в общество, което не е разделено и което е постигнало консенсус по основните стратегически приоритети на своето развитие. Такъв консенсус на практика е гръбнакът на всяка национална доктрина, която някога нашите деди са наричали „национален идеал”!? Веднъж постигнат, общественият консенсус прави задължително за всяко едно правителство, без оглед на политическата му окраска, приоритетно изпълнението на всички въпроси, които националната доктрина поставя в определен политически момент!!!

Отчитайки моментното състояние на нацията, естествено е у всеки един от нас да стои въпросът какво трябва да направим ние, сега и веднага, за да излезем от нелепата политическа криза, в която ни натика собственният ни политически елит? Отговорът на този въпрос, поставен в светлината на все още „бушуващата” световна икономическа криза, се усложнява допълнително от това, че, метафорично казано, на нас ни се налага да оцелеем в океана в условията на буря, като се придвижваме с „разнебитената ни лодка”, каквато е българската държава, докато други правят това с лайнер!

Въпросът е изключително труден, а, както е известно, трудните въпроси нямат леки решения!? И все пак мисля, че решение има и „ключът от бараката”, където лежи то, е или в ГЕРБ, или в БСП!? А може ключовете и да са два – по един за всяка една от двете най-големи партии!? Въпросът е до голяма степен психологически и решаването му опира най-вече до това кой първи в името на България ще „смачка” собственото си его и ще отвори „бараката”!? Дойде моментът, в който времето за губене изтече и ГЕРБ и БСП трябва да седнат на „масата на преговорите”, заради съдбата на държавата ни, която, искам да вярвам, не е безразлична и за тях! Протестите, разбира се, ако искат, могат и да продължават, няма нищо лошо в това, още повече, че ходенето предпазва от безсъние и хипертония!? Разговорите обаче трябва да започнат веднага! Никой не трябва да очаква, разбира се, на такива разговори ГЕРБ и БСП да се прегърнат – това е невъзможно, а не е и необходимо! Въпросът на въпросите в голямата политика е не да седнеш до съидейника и да изпиташ идейна екзалтация след няколко водки! Големият политик трябва да може да седне и до опонента така, както сяда  до съидейника. И не просто да седне, а да намери в равностоен диалог с опонента онези допирни точки, които ги сближават, а не ги разделят!!! Това, което ги разделя, е ясно, затова са и два различни политически субекта от различни части на политическия спектър. Идеологическите различия обаче трябва да бъдат оставени навън в коридора, преди влизането в залата за преговори. Другото необходимо условие за успеха на подобни разговори с предизвестена трудност е, към тях да се пристъпи без поставяне на предварителни условия – и от двете страни!!! Такъв подход ще съхрани личното и политическото достойнство на преговарящите и ще спомогне за гладкия старт на преговорния процес. Критериите за успешното приключване на разговорите трябва да се търсят в това, доколко страните ще могат да постигнат съгласие по жизнено важни за обществото въпроси, чието приоритетно решаване не търпи отлагане. Това ще даде от една страна  възможност на политическата ни система за „оттласкване” от политическата криза, в която се намира в момента, а от друга – ще осигури необходимата порция въздух за българската икономика, преди да е катастрофирала окончателно!!!

Подобна теза може и да прозвучи за някои доста утопично, но  съм убеден, че към момента това е единственият спасителен ход за България!!!

 

 

 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: enev1949
Категория: Политика
Прочетен: 81121
Постинги: 56
Коментари: 9
Гласове: 16
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031