Ако трябва най-точно да охарактеризираме изминалият вече двадесети век от гледна точка на човешките постижения променили драстично историята, то първата му половина очевидно е белязана изцяло от техническата революция. През втората му половина стартира и процеса на глобализацията. Няма да е пресилено ако потърсим един от драйверите на глобализацията в постиженията на техническата революция и то най-вече в развитието на комуникационните технологии. В този смисъл, независимо от нашето отношение към глобализацията тя е обективен световен процес процес, който се движи по своя логика, променяйки света чрез влиянието, което оказва на хода на глобалните световни процеси, най-вече в политическо и търговско - икономическо отношение.

 Когато говорим за глобализацията като процес, който вече е започнал не може да не стигнем в разсъжденията си и до въпроса кога ще завърши процеса на глобализация в света и какви ще са крайните резултати от глобализацията??? Очевидно процесите на взаимно проникване на различните държави политически и икономически и ”размиването” на националните граници доведе до нарастване обема на международната търговия, което оказа положително влияние върху развитието на световната икономика...Или както казва политическият анализатор на Си Ен ЕН-Джейсън Майкс: ”...ти може да си се установил в Чикаго, Илиноис в момента, но телевизорът ти е произведен в Япония, ”сникърсите” които консумираш са произведени в Китай, а кафето което пиеш може да е доставено от Кения!?” Подобна констатация показва много ясно, че глобализацията вече се е докоснала почти до всяко нещо от нашето ежедневие?! Тогава резонно възниква въпросът: Дали при това положение глобализацията не е стигнала нивото на своята матюризация??? Т.е., процесът на узряване, който предшества края... Дали не е навлязла вече в своя перигей, процес който бележи края на всяко явление от материалния свят, където всичко се ражда, живее и умира???

 Преди време подобни разсъждения за съдбата на неолиберализма след неговия крах в собствената му родина САЩ накараха американският историк и философ от японски произход Френсис Фукуяма да обяви „края на историята”??? В края на краищата се разбра се, че става дума за икономическата история на човечеството или дори по-скоро за историята на неолиберализма!? Другото което се разбра със сигурност е, че очевидно Хегел не е любимият автор на г-н Фукуяма!? Потомственият „самурай” сигурно е позабравил, че икономиката като живите организми също боледува и също като тях се нуждае от лечение. А философията на лечението на един организъм като медицинска категория по принцип е:”...отнемане на излишното и прибавяне на недостигащото...”!!! Затова Фукуяма може да е спокоен! Историята няма да свърши поради факта,че нещо, което е било измислено от американците е изпаднало в „кома”!? Просто на неолиберализма не му достигаше регулация, от което той се „поболя”. Ако сега обаче вследствие на поуките, които си извлякохме от икономическата криза, която неолиберализма причини на световната икономика, той бъде инжектиран с повече регулация има шансове здравословното му състояние да се подобри. Разбира се след подобна терапия той няма да е повече нито „нео”, нито пък чак кой знае какъв „либерализъм”...Неолибералната икономическа теория е дотолкова свързана с проблемите на глобализацията, доколкото тя беше сочена за водеща икономическа доктрина (върха на сладоледа) от същите тия, чийто проект е и глобализацията.

Ако върнем нещата отново на територията на глобализацията ще видим как през последните тридесет години се наблюдава една стабилна тенденция в международната търговия: темповете на нарастване на обемите в глобалната търговия надвишиха два пъти темповете на растеж на глобалната икономика. Например за периода 1988г до 2007г. според Световната Търговска Организация глобалната търговия расте средногодишно с по 6,2% . За съшият период БВП на света расте почти два пъти по-бавно-3,7%...Нещо повече! През това време светът стана свидетел на исторически постижения от рода на: Интернет; отварянето на Китай към света; разширяването на нововъзникващите пазари; възможност за бързи и евтини пътувания ...като всички тези тенденции доведоха до небивало ускоряване на глобалната търговия. С всичко това обаче възниква и въпросът:Не достигнаха ли вече своята кулминация тези положителни тенденции съпътстващи глобализацията? Може ли например следващото голямо постижение на съвременните технологии -„три де” принтера да премахне необходимоста от повече търговия? В състояние ли е човек да си представи свят, където да речем ти се появи внезапна нужда от водопроводен кран за тоалетната, но вместо да ходиш в съседния магазин, където се продават такива кранове произведени в Китай (с което се насърчава глобалната търговия) ти просто си „разпечатваш” своя кран, седейки си в къщи или пък в махленския магазин??? Няма ли такива технологии да накарат хората да се заинтерисуват повече от подобни местни производства за сметка на намаляване на интереса им към чуждите производства?

Наистина последните две-три години започват да се случват странни неща. Ръстовете в глобалната търговия паднаха драстично дори под ръста на световният БВП. Подобни „сигнали” ни карат да се замислим дали невероятно големите трансфери на стоки по цял свят като следствие от глобализацията не достигнаха своя пик? Не е ли вече изчерпана енергията движеща процесите на глобализацията?

По мнение на много западни експерти „локализма” (протекционизма за местния бизнес) започва да расте с все по-високи темпове!? Става дума за местното банкиране, местното производство и дори консумацията на хранителни стоки-местно производство,както и предпочитането на местните ресторанти пред чуждите вериги за обществено хранене!? При това положение въпросът, който търси своят отговор е: това временна пауза ли е в развитието на процесите на глобализацията или може да се мисли за нещо повече???

Последният път когато светът преживява подобен период на изоставане на темповете в световната търговия по отношение на ръстовете на световният БВП е през 1920-те., 30-те, 40-те години на миналия век. Обяснението на този икономически феномен тогава се обеснява с протекционалистичните политики на правителствата като отговор на Голямата депресия и отпадането на „златния стандарт”.

В момента нещата като че ли се повтарят, но очевидно на друго ниво на историческата спирала. Според независимият „тинк-танк”(мозъчен тръст)-Глобъл Трейд Алърт, светът се намира по средата на небивала експанзия на протекционизма. Така например през 12-те месеца предшестващи месец Май на 2013г., правителствата по света са наложили три пъти повече протекционистични мерки, отколкото са опитите им за отваряне на вътрешните си пазари към света!? Очевидно с днешна дата глобализацията се намира в тежък „нокдаун”и проектът е изчерпан като съдържание и възможности. Идеята за превръщането на света в „глобално село” с местна власт, зачислена пожизнено на американците при това барабар с шерифа, с единна валута чийто емисии се контролират само от американци и с кредитни институции като Световната банка и МВФ, които отдавна са изцяло под контрола на Вашингтон, всичко това са „много хубави сметки, но очевидно сметки правени без кръчмаря”!? Трябва да се подчертае, че днес световните реалности са доста по-различни от това, което са си представяли някога авторите на проекта-глобализация!? На лице са много пробиви в проекта предизвикани от финансово-икономическата криза, белязала края на неолиберализма. Първият пробив дойде още с началото на кризата, когато лъснаха рисковете от съществуването само на една резервна валута - американският долар. Много от богатите петролни държави от Гълфа, които бяха избрали долара,като „валутно убежище” за големите си суверенни излишъци (националният резерв от петродолари) трябваше много да се молят Аллах да не фалират Щатите, тъй като в такъв случай цените на държавните ценни книжа, емитирани от американското правителство, в които са вложени арабските петро-долари, щяха да паднат при един държавен фалит на Щатите на цената на тоалетната хартия!? Експортно ориентираните икономики пък като Китай бързо усетиха на гърба си смисъла от диверсификацията на пазарите и избягването на концентрацията на пазарен риск, когато се дава преимущество само на един или друг пазар...т.е. на американският пазар, колкото и голям да е той като поглъщаемост. Очевидно обаче, процесът на глобализация буксува и светът се намира вече в начален стадий на деглобализация??? Може да се каже,че еднообразието свършв, за да даде път на многообразието!? В това отношение много показателни са няколкото интеграционни геополитически проекта, чийто подготовка върви и в момента. Най-определящите от тях за новия геополитически ред в света са:Евразия, Латинска и Южна Америка, ЕС и т.н. Същината на тези проекти е обособяването на няколо геополитически региона в света с единно търговско пространство, няколко резервни валути, а най вероятно и единна система за колективна сигурност. В това отношение трябва да се подчертае и ролята на формата БРИКС в новата геополитическа архитектура като втори световен геополитически полюс. Затова при положение, че глобализацията е изчерпала своите възможности и постепенно отива в историята, подобен факт не е основание, за който и да е да твърди, че идва края на историята. Никой няма да се откаже от полезните за света постижения на глобализацията, макар че от замяната й евентуално с модел подчинен на друга политико-икономическа философия ще има и губещи!? Ще загубят само траснационалните компании!? Но когато един модел достигне тавана на своите възможности, по законите на диалектиката той трябва да даде път на новия модел, дошъл като негово отрицание...