Развитието на военните технологии през годините винаги е играeло изпреварваща роля в технологичното израстване на човечеството като цяло.Най-новата история на това развитие е белязана в значителна степен от някои от най- революционните достижения на техническия прогрес през миналият 20 век. В това отношение от една страна e овладяването на ядрената енергия и свързаната с това поява на средствата за масово унищожение, а от друга страна развитието на информационните технологии, което пък направи възможно използването на информацията като оръжие за масово въздействие!? Това че информацията може да бъде оръжие с неподозирана „разрушителна” способност първи разбират англичаните по времето на Първата световна война. Тогава за да отслабят и деморализират противника в лицето на иначе боеспособната немска армия и за да сломят високия боен дух на немския войник, английската преса започва да тиражира невярна информация за състоянието на немския тил, което се оказва от военно-тактическа гледна точка, оръжие с изключително висока поразяваща способност по отношение на военната дисциплина и мотивацията на германските войници, заменяйки в главите им мисълта за победа над врага с мисълта за хала на семействата им в тила...

 В наше време ”бумъ”  на информационните технологии даде нови възможности за усъвършенстването и използването на информацията като оръжие, както при международните конфликти, така и при решаване изхода от вътрешно-политическите битки. Използването на средствата за масова информация като оръжие за водене на политически битки и решаване на политически спорове е характерна политическа практика и в България, която с „изострянето на класовата борба” добива все по-голяма популярност. С времето опитите да бъде усъвършенствано „информационното” оръжие като се повиши неговата „ударна мощ” изкара на „бял свят” и едно друго явление!? Остротата на политическите сблъсъци роди феномена на „синдикиране” на няколко медии в своеобразен „медиен синдикат”, за да се отговори на един от основополагащите критерии на „гьобелсовата” пропаганда, според който превръщането на пропагандната лъжа в истина е в правопропорционална зависимост от нейното многократно повтаряне... Съставът на самопоявяващите се и самоизчезващи „медийни синдикати” не е задължително постоянна величина. Напротив,п ри различните конфликти се променят и броят и съставът на неинституционализираните „медийните коалиции” или по -точно казано на „медийните картели”. В тази връзка е необходимо да се подчертае, че за да откриете „медийния картел”, взел страна в поредния политически конфликт в полза на една или друга политическа сила, не е необходимо да разполагате с инструментариума на СЕМ!? Особенните белези по които ще ги разпознаете са най-вече в елементите на еднаквост на поднасяната информация, съвпадението на атакуваните субекти по време и степен от различните медии-участници в „картела”- и не на последно място предвидения размер и разположението на програмното време в програмата при електронните медии. Прецизността в координацията на действията на подобни медийни „синдикати” подсказва съществуването и на своеобразен координационен център, чийто задача е да „оркестрира” процесите на взаимодействие между “синдикираните” медии по време на медийна кампания. На практика подобни неиндетифицирани субекти остават „неосветени” за обществото по понятни съображения, едно от които е фактът, че обикновено чрез тях става и финансирането на кампаниите.

Нагледен пример в потвърждение на тезата за съществуването на „медийните картели” са последните събития свързани с лидера на ПП”Атака”-Волен Сидеров или по-точно със скандалите около негово предполагаемо участие в конфликт на летище-Варна. Отново (за кой ли път) станахме свидетели на добре организирана, яростна медийна атака срещу него и партията му. И това при положение, че едва ли има политически наблюдател в България, който да изпитва и най-малкото съмнение, че в случая Волен като опитен журналист, който добре познава силата на медийния „пиар”, пък бил той и „черен”,за пореден път съзнателно „влезе в образ”, както казват театроведите. .Влезе за да изиграе познатия ни вече етюд от „Златният телец”-пак „...бият Паниковски!” Веднага преди дори все още дознанието да е приключило своята работа около Волен и Атака започнаха да падат „медийни шрапнели”, в резултат на изстрелите на довтасалата веднага от „нищото” „медийна армада”, която не пропусна за пореден път да обвини Сидеров и партията му във всички смъртни политически грехове, обявявайки (за кой ли път) поредния „кръстоносен поход” срещу национализма, който кой знае защо не се харесва на ЕС и на САЩ!? Между другото, много от нещата, които прави и говори Волен почти винаги предизвикват ответна гневна реакция на американското посолство в София. Разбира се, подобно „изпущане на нервите” на американските дипломати има своето обяснение!? Как да се толерира подобно поведение, когато Сидеров в рамките на собствената си стратегия за поддържане на своята и на партията си популярност, спорадично предявява претенции за заплащане от страна на САЩ, на компенсации за ползваните досега безплатно военни терени в България, изказва се негативно за англосаксонския икономически модел, критикува американския неоколонианизъм и т.н.

Още след първите информации за поредния скандал на Сидеров, българинът на който му е втръснало до смърт от това, с което го заливат ежедневно медиите вече беше наясно, че предстои поредното медийно шоу в стил „дежа вю”!? Така както става винаги в подобни случаи,в резултат на първосигналните „напъни” на третокласни „ченгета”, ползващи дипломатически имунитет да защитят името на все по-залиняващата задокеанска империя...В случая обаче, по-интересен беше отговорът на въпроса на какъв медиен картел са заложили този път тия, чийто „мръсно бельо” днес един покаял се млад служител на ЦРУ-Сноудън разнася по целия свят. Още с първите си изяви по случая три наричащи себе си „национални” медии тутакси обозначиха конфигурацията на новосформирания „медиен картел”:  БНТ, БТВ и НОВА, който за пореден път трябваше да „разкаже играта” на националистите в България и персонално на В.Сидеров!? Разбира се да се финансираш с парите на американските данакоплатци, правейки „пиар” кампании на една политическа партия в България, заради скудоумието на самозабравили се потомци на гангстери и каубои, не е грях. В случая, с пълна сила важи максимата за „лудия и двата зелника”! Икономиката ни е пазарна, медиите ни са търговски дружества и като такива, за да съществуват трябва да формират печалба от своята дейност!? По- скоро проблемите, които възникват от подобно поведение на българските медии, които са по-трудни за обяснение пред българското общество са всъщност проблеми на територията на морала...Самите медии много често имат претенциите да са „четвъртата власт” в обществото и това в известен смисъл има своите основания, макар и да звучи доста претенциозно!? От друга страна в интерес на всяко едно общество, в което има разделение на властите е да има и други корективи на власта, от което би спечелила самата демокрация...

За да се упръжнява ефективно една власт обаче всяко нейно действие и поведение трябва да бъде издържано в духа на общественния морал!? И тук няма как да не последва закономерният въпрос: ”Колко български медии могат с ръка на сърцето да потвърдят, че нямат проблеми с общественния морал?”

И ако някои медии биха могли формално да се скрият от отговора на този въпрос на „хлъзгавият терен” на пазарната икономика, то какво трябва бъде обяснението на БНТ, която е държавна телевизия и се издържа от средствата на българските данакоплатци. Не отива ли най-вече на БНТ да бъде лицето на „четвъртата власт??? Да ама не, както казваше бай Петко Бочаров!!! Никога до сега БНТ не се е държала толкова разюздано при изпълнение на професионалните си задължения!? Никога както в момента, националната медия не си е позволявала в такава степен да се държи като политически ментор, а не като политически коментатор, вземайки по твърде „дебелашки” начин страна в своите политически коментари и анализи, често пъти в разрез с националните интереси на България!? Усилията на мнозина от нейните сътрудници да се харесат на чиновниците от различните западни посолства буди не просто отвращение в средностатистическия зрител, а и задава много въпроси към ръководството на БНТ, и по-специално към нейният генерален директор...В тази връзка, един от най-проблемните въпроси, който чака своя отговор е свързан с мащабите на ширещата се в медията невиждана до сега „шуробаджанащина”, която непрекъснато генерира корупционна среда в медията!? Тя и е главната причина за неадекватното поведение на БНТ, в която стана практика зрителя да се манипулира в полза на сенчести интереси (разбира се възмездно!!!) вместо да се информира обективно за случващото се по света и нас!?  Това трябва да стане в контекста на случаите на нерегламентирано използване на държавната медия от журналисти, които злоупотребявайки със служебното си положние си позволяват да вкарват телевизията в нерегламентирани отношения с други медии, с цел извличане на лични облаги. Затова, в контекста на казаното до тук, въпросът е кратък и ясен: Господа, вие всъщност Национална телевизия и част от „четвъртата власт” в България ли сте или сте „петата колона” на англосаксонския свят???