Скъп излезе на европейците „воаяжът” на американския президент до столицата на ЕС-Брюксел!? То не бяха „евромерки” за сигурност, не бяха „евросалтанати”...Сякаш на посещение в Белгия пристигаше не американски президент, а ислямски терорист и то най-малко от нивото на Бин Ладен!? Не че има кой знае каква голяма разлика между манталитетите на американските президенти и ислямските фундаменталисти!? И едните и другите са „ шейтани”, ако трябва да ги охарактеризираме с терминологията на Корана. Това обаче не пречи и на едните и на другите да се вземат на сериозно - едните за „изключителни”, а другите за „правоверни”!? Илюзия, според която само те имат право, дадено им „свише”, да определят накъде и как да се движи светът!? И затова, ако случайно някой от останалия свят не споделя ценностите на Исляма или пък „не дай си боже” евентуално не харесва англосаксонската ценностна система ( където идеята за гей-браковете заема завидно високо място), тогава единият взривява „кулите близнаци” разположени в сърцето на САЩ, а другият бомбардира в продължение на месеци суверена държава в центъра на Европа.

Свикнал повече да му ходят на крака във Вашингтон, този път очевидно заради очертаващото се поредно „дежа вю” на метежа в Украйна, оркестриран и финансиран от ЦРУ Обама набързо събра „куфарите” за Европа.

След като „оплескаха” нещата и в Украйна, американците отново стигнаха до „кривата круша”!? Дойде време да се „вадят кестените от огъня”!? Затова бърза Обама! Въпреки похарчените огромни финансови ресурси за дестабилизацията на Украйна (според засечен телефонен разговор от руските служби за сигурност на заместник-държавния секретар на САЩ - Виктория Нуланд - 5млрд.долара), нещата в Украйна са на път да излязат извън контрол. Както от страна на американците, така и от страна на европейците!? Грубата, придобила цинични измерения намеса на американски и европейски политици във вътрешните работи на Украйна и опитът им за налагане на двойни стандарти в международните отношения, се превърна в „политически бумеранг”, който вместо да удари Русия, за която всъщност беше предназначен, удари тези които го използваха. Рейтингът на президента Путин скочи с повече от двадесет процента и в момента е около 82%, докато този на Обама падна с двадесет процента и от 50% се срина на 30%...Еуфорията около завръщането на полуостров Крим (наречен от немския генерален щаб по времето на Втората световна война - непотопимия самолетоносач на Русия) в състава на Руската Федерация, сплоти допълнително руския народ около действията на руския президент по укрепването на западните граници на Федерацията и изправянето на една историческа несправедливост...Нанесен беше силен фронтален удар в лицето и на без това рехавата прозападната руска опозиция, който я дискредитира окончателно в очите на руското общество. Нещо повече! Според американски източници две трети от американското общество не само, че не е съгласно с налагането на санкции срещу  Русия, но вече пита доколко е целесъобразно от гледна точка на американския национален интерес да се харчат парите на американските данакоплатци за вдигане рейтинга на Путин и за укрепване единството на руското общество??? Труден въпрос за администрацията на Белия дом, отговорът на който сигурно ще затрудни дори и професора по Конституционно право - Барак Хюсеин Обама...

С позатихването на емоциите около събитията с присъединяването на Крим към РФ дойде времето за политическите анализи. От прима виста става ясно, че енергията на западните лидери,изразходвана в опитите им да накажат Русия, няма да произведе никакав практически резултат. Очевидно „...цялата пара е отишла в свирката...”.В това разбира се, както отбелязва един американски политически анализатор няма нищо лошо, тъй като реториката е безплатна...Не стоят така нещата с практическото прилагане на санкциите обаче!? Тук разбира се не става въпрос за първото и второто ниво на санкции, които са чисто политически и са толкова ефимерни, че не си заслужава дори да бъдат обсъждани поради очевидната си несъстоятелност.

При третото ниво на санкциите - икономическите санкции като част от „наказателния пакет” на Запада предназначен за РФ, „играта може и да загрубее”. Сбъдването на подобна хипотеза включва в себе си икономическа цена, която някой трябва да плати!? Точно тук е  „заровено кучето” - кой ще плати в крайна сметка тази цена? В политиката, както и в живота между впрочем, не е много показано думите и емоциите да изпреварват мисълта, нещо на което ни правят свидетели днес държавни глави с претенции да са световни лидери...Добре го е казал за такива случаи мъдрият българин”...не казвай хоп преди да си прескочил препятствието...”

В този ред на мисли един по-задълбочен икономически анализ изчистен от емоции и словоблудствена реторика ясно показва, че евентуално икономическо ембарго срещу петата в света държава по размера на БВП, би имало ефекта на „оръдеен откат”за инициаторите на санкциите срещу Русия!? Което означава, че руснаците ще платят по-малката част от цената на икономическия бойкот, докато по-голямата част ще влезе в баланса на Запада!? Подобно твърдение няма нищо общо с политическа мантра, а се базира на обективните дадености!!! При РФ негативният ефект върху руската икономика ще дойде от евентуален отлив на чуждите инвестиции, което ще предизвика контракция на руската икономика с по-малко от 1% за 2014г. Положителното в случая е, че Русия ще бъде принудена да компенсира евентуалната загуба на външни инвестиции, като се обърне към вътрешният си инвестиционен пазар и изтегли напред във времето реализацията на някои инфраструктурни проекти - планирани за по-късен период, които биха осигурили по-голяма автономност при функционирането на държавата и минимизиране на зависимостта й от външния свят! Другата важна стъпка, която най-вероятно ще предприеме руското държавно ръководство в отговор на заплахите на Запада за икономически бойкот, включая блокирането на достъпа й до международната система за външни разплащания, са действия по дедоларизация на руската икономика. Възможността за предприемане на такава ответна мярка се дължи на стабилността на руската рубла, която вече покрива критериите за конвертируемост, при което за да се реши въпроса е необходима само политическа воля. Реализацията на такъв проект обаче ще отключи процес, при който е много вероятно да последва и друг ход на Русия, като естествено продължение на усилията й за дедоларизация. Позициите й на един от най-големите „играчи” на световния енергиен пазар, където търговията с въглеводороди е на сто процента доларизирана й дава възможност да „наруши традицията” и да поиска от контрагентите си плащанията им по енергийните сделки да се извършват във валута различна от долара. Това ще доведе до значителен спад в търсенето на долари на паричният пазар, което е една от „патериците”, на които изкуствено се крепи номинираната стабилност на американската валута. Не е необходимо да сте кой знае какъв финансов експерт, за да си представите какъв удар върху стабилноста на американската икономика се крие зад такава перспектива, чийто единствена опорна точка е долара. Ноторно известно е, че когато трябва да се разруши една система, без значение дали е материална или виртуална, най-напред трябва да се атакуват опорните й точки...В този ред на мисли, редица американски икономически анализатори смятат, че на Путин „не му е необходимо ядрено оръжие”, за да се противопостави на Съединените щати. За Съединените щати е далеч по-страшно, ако бъде разбит монопола на долара като единствено (за сега) световно платежно средство!? В Щатите очевидно добре разбират, че при пробив на енергийния пазар ще се задейства ефектът на „доминото”, който би довел до тоталното детрониране на долара като единставена резервна валута в света. Може би точно поради тази причина, разсъждавайки върху проблемите които може да си навлече Западът с налагането на икономическо ембарго на Русия, американският финансов анализатор Джим Сенклер възкликна:”...да се опитваш да налагаш ембарго върху петата икономика в света, при днешната икономическа криза е все едно да се простреляш сам в крака...”!? Нещата разбира се не свършват само със Сенклер. Мнението на повечето западни експерти е, че такъв подход не просто ще „задуши флегматичните напъни” на американската и европейска икономики за излизане от кризата, но ще се отрази крайно неблагоприятно и върху едва зараждащите се възстановителни процеси в световната икономика.

Не по-малко сложно стоят нещата при ЕС от гледна точка прилагането на третото ниво на санкции. От едната страна Евросъюзът е притиснат от енергийната си зависимост от Русия, а от друга страна евентуално излизане на ЕС от руския пазар означава загуба на пазарен дял с поглъщаемост възлизаща на около половин трилион евро. Този факт, оценен от гледна точка на заетостта, означава директна загуба на половин милион работни места за европейската икономика...

Изброените проблеми очертават видимата с невъоръжено око „разделителна линия” и територията на вътрешните разногласия между съюзниците от Северно-Атлантическият Пакт. Всъщност между тях отдавна върви своеобразно надхитряването, водещо началото си далеч преди започне украинската криза. Ноторно известно е, че Съединените щати нямат интерес от силен в икономическо отношение ЕС,ч ийто конкурентоспособност е в състояние да удари много здраво по икономическите интереси на САЩ. Ако това се случи, то неминуемо ще доведе и до еманципиране на Европа от задокеанския партньор. В този аспект няма никакво съмнение, че зад усилията на САЩ за дестабилизиране на Украйна всъщност се крие и намерението им при евентуален неуспех да хвърлят „горещия картоф” в ръцете на ЕС...И като че ли „тук е заровено и кучето”. Едва ли американският естеблишмънт е оглупял до там, че да вярва искрено в „натовското бъдеще” на Украйна??? Подобна мисъл е точно толкова състоятелна, колкото и мисълта за членството на Грузия в НАТО!? В това отношение уставът на НАТО е категоричен - за членки на Пакта не могът да се приемат държави, които имат неуредени териториални спорове със своите съседи.Тогава обаче възниква резонният въпрос - защо им трябваше „на американците „...да ручат жабетата” с намесата си в Украйна? Всъщност на практика няма нищо екстраординарно!!! Недоумението произтича от разликите в начина на мислене по отношение на времевия хоризонт на великите сили, сравнен с начина на мислене на всички останали! Докато хоризонтът на мислене на една средна по големина държава обикновено се простира на неповече от 10 до 15 години напред, великите сили мислят и планират своите стратегически действия от 50 до 80 години в бъдещето. Така че в случая най-вероятно става въпрос за добре обмислен в стратегически план ход на САЩ по отношение на ЕС. Крайната цел очевидно е умишлено предизвикване на „апокалипсис” в украинската икономика, с което Украйна да бъде изправена пред държавен фалит, а след това натикана за саниране в ръцете на ЕС. С такива приятели като американците на ЕС едва ли ще му трябват врагове. Да носиш финансовото бреме на толкова фалирали европейски държави като Гърция, Италия, Португалия и Испания и някой в този момента да ти закачи и Украйна, и то на принципа: ”...аз бях до тука, по-нататък се оправяй сам”, премерено през моралните категории си е откровен цинизъм. От гледна на икономическите категории това е все едно някой да ти натисне спирачката, когато си в процес на изкачване на стръмнина... Междупрочем, американците отдавна натискат ЕС да повиши военните си разходи. Става обаче точно обратното. Европа няма собствена система за сигурност и затова изцяло разчита на системата за колективна сигурност на НАТО, което и позволява в условия на икономическа криза най-напред да орязва военните си разходи...Основанието за такъв подход се базира на факта, че САЩ са тези, на които по-често им се налага да си служат с инструментариума на НАТО, при което е напълно естествено по-голямата част от финансовите разходи за поддържане на бойната готовност на пакта да се поема от американския бюджет...Ще си загубим времето обаче, ако се впуснем да търсим причините за  европейската визита на Обама на плоскоста на по-нататъшната съдба на Украйна. Украйна е вече затворена страница за Съединените щати. Част от разходите, които направиха американците за нейната дестабилизация, за които говори и заместник-държавният секретар г-жа Нуланд вече са оправдани. Сложена е поредната американска пръчка в „икономическото колело” на ЕС, и то в момент когато Европа прави неимоверни усилия да изкачи поредният хълм на икономическата криза...Оправдаването на останалата част от разходите беше основание и истинската причина за посещението на американския президент в Европа. Не случайно във всичките си речи, които Обама произнесе на европейска територия украинския проблем беше използван само като фон от оратора, на който американският президент заяви „премъдрото” си послание към ЕС, напомняйки на европейците, че „...свободата иска много разходи...”!? За подсилване на ефекта от въздействието на президентското послание върху европейския управленчески елит, Обама не пропусна да размаха заплашително и сатанизирания образ на Русия с нейното имперско отношение към Украйна и опасноста от възраждането на руския империализъм. С други думи, в почти прав текст квинтесенцията на обръщението на Обама към европейците беше: увеличете си военните разходи или иначе ви чака съдбата на Украйна...С това американският президент оправда станалата популярна у нас мисъл на един етнос, известен на света с „безкористната” си любов към паричните знаци: ”За каквото и да ти говоря да знаеш, че в края на краищата става въпрос за пари!”

Докато обаче надцакването между американци и европейци върви с пълна сила Путин бавно, но сигурно успешно води нещата към реализацията на големият си геостратегически проект - Евразия. Заедно с това върви и изпълването със съдържание и консолидацията на пост-съветското геополитическо пространство в рамките на ОНД. Друго не може и да бъде! Българинът го е казал: ”Докато лудите се налудуват, мъдрите се намъдруват!”