Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04.2014 15:28 - КОГАТО НЕ ДОСТИГА ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕСТОСТЕРОН
Автор: enev1949 Категория: Политика   
Прочетен: 1183 Коментари: 0 Гласове:
1



                             

Една от модерните болести на времето, в което живеем e аутизмът. За онези читатели, които не са много „навътре” в медицинската тематика и чуват за първи път за тази болест, искам да поясня, че в най-общия случай симптомите на страданието се изразяват в трудностите при комуникация на аутистите със света около тях. Дано обаче не провокирам излишно любопитството ви към този медицински феномен. Не за друго, а затова че не бих могъл да бъда полезен с повече информация на драгия читател за причините поради скромните ми медицински познания на средностатистически профан в тази област.

Ще се опитам обаче да разсъждавам малко по-нашироко по проблемите на политическия аутизъм. Неговата естествена среда на разпространение е политиката, а пострадалите най-често са политическите субекти - партиите. С уговорката, че в една или друга степен от болестта страдат повечето български политически партии ще спра вниманието ви само на БСП, която по моя скромна преценка се намира в най-напреднал стадий, сравнена с другите политически субекти.

Спецификата на нейното заболяване е, че при нея симптомите на аутизъм са придружени и от други  заболявания, едно от които е политическата шизофрения.

По своята класическа дефиниция това заболяване се свързва с раздвоение на личността. Не знам до къде е стигнала медицинската наука в изучаването на генезиса на аутизма при човека и съответно до колко ефективна е медицинската практика, свързана с неговото лекуване? В класическата медицина нещата са много сложни и затова изследователският процес по принцип трае дълго време. Виж в политиката всичко свързано с политическото здраве стои доста по-семпло. Не бих искал да прозвуча нескромно, но без да съм „социален” или „политически”антрополог или патолог нямам кой знае какви притеснения да се опитам да направя пълна дисекция на най-старата партия, на която бях член цели 33 години.

Напълно естествено е, като всеки стар организъм, столетницата да има проблеми със своето политическо здраве...Неестественото за нея дойде в онзи сакрален за партията момент, в който тя за една вечер от комунистическа се превърна в социалистическа.

За да стигнем обаче до сърцевината на проблема трябва задължително да тръгнем от политическата топография, която определя политическите координати на партиите в политическото пространство, съобразно тяхната идеология. В това отношение така са се сложили нещата в исторически план, че в ляво от политическия център, където междупрочем се е самопозиционирала самата БСП, са партиите, които се явяват изразител на интересите на хората, представляващи по-бедната и по-онеправдана част в обществото, което в политическата класика е известно като интересите на труда. За поддържането на политическия баланс и заради политическата симетрия, в дясно са ситуирани консервативните партии, защитаващи интересите на капитала. След трансформацията си обаче БСП започна постепенно да се превръща в нещо подобно на митичното животно-кентавър, където както знаем от митологията става дума за животно с тяло на кон и глава на човек...В случая, тялото са лявомислещите хора в България, а главата-висшето ръководство на партията. В годините на така наречения преход, който беше белязан най-вече с разграбването на националното богатство от шепа хора оказали се на „правилното място в правилното време”, всъщност бяха налети основите на класовото общество. От този момент нататък главата на кентавъра постепенно започна да се отделя от тялото!? Причина за този интересен политически феномен се съдържа във факта, че докато бедните продължаваха да олевяват, ставайки все по-бедни, хора с високи партийни постове на Позитано 20 забогатяха до степен, най-висшето ръководство на БСП от нормален политически орган да се превърне в своеобразен партиен „олигархат”!? За да не допусне фаталното откъсване на главата на кентавъра от тялото, което би означавало политическа смърт за „олигархата” на Позитано 20, последният започна все по-често да демонстрира раздвоение. Този процес е най-видим по линията на разминаване на лявата реторика с начина, по който БСП консумира власта, провеждайки откровено дясна политика...Състоянието на политическа шизофрения, обхванала ръководството на партията е главната причина за отключване на политически аутизъм, т.е. на отчуждението, на откъсването на БСП от огромната социална база на търсещите социална защита в лявото политическо пространство или иначе казано - от своята естествена политическа среда.

В момента сме в навечерието на важно политическо събитие - изборите за Европарламент. Геополитическата обстановка в региона е такава, че покрай руско-украинския конфликт този от политическите субекти, който съумее да привлече на своя страна гласовете на най-голямата българска партия (макар и неинституционализирана) - партията на русофилите, може да си осигури без особенни усилия служебна победа на предстоящите избори. Ноторно известно е, че русофилството на българина идва от дълбочината на неговите исторически корени, дълбоко закодирано на „генно” ниво в генетичния му код, което му позволява топлото чувство към Русия да се предава от поколение на поколение. Неговата устойчивост няма рационално обяснение, поради което и в миналото и сега то съществува без особенни проблеми, извън политическата парадигма, „ляво-дясно”. Въпреки това в държавата ни винаги се е считало, че левицата има по-голямо влияние върху  русофилите по причини от исторически характер. В тази връзка, когато подготовката за европейските избори е вече факт, много малко усилия бяха необходими на ръководството на БСП да се възползва от тази даденост, ако партията беше нормална, т.е. политически хомогенна и национално отговорна. Каква национална отговорност обаче може да се търси от партия, обяздена от олигархична клиентела, при това неизлечимо болна от политически аутизъм??? Поради което и нещата при нея са докарани до положение голяма част от българското общество да отказва да я припознае като субект на лявото политическо пространство...Това състояние на самоизолация - резултат от боледуването на червената партия - не само по отношение на собствената членска маса, но и по отношение на по-голямата част от българското общество, естествено води до отслабване на политическия имунитет на червения олигархат. Тогава идва на ход търговията с националния суверенитет на страната като последна възможност за запазването на статуквото на партийната олигархия. На този пазар никога не липсват купувачи, като най-големият от тях винаги е бил голяма задокеанска държава, чийто интереси по правило стоят над морала и нормите на международното право...Затова не се учудих, когато излъченият от БСП за министър на външните работи в правителството на Орешарски - Кристиян Вигенин, в разрез с всякакви дипломатически правила отиде в Украйна и без санкция на държавата, която представлява (дори без политическа санкция на собствената си партия) призна незаконното правителство на профашистката коалиция на последователите на фашисткият военно-престъпник Бандера...Още по-малко се учудих на изказването на социалиста от висшият ешалон на БСП и вонен министър Ангел Найденов, който обвини Русия в чести нарушения на въздушното пространтво на България от патрулиращите над акваторията на Черно море руски изтребители. Щеше да е много забавно, ако не беше толкова тъжно...Всъщност раздвоението в поведението на партията ясно личи както от липсата на официална позиция на партията по отношение на събитията в Украйна и Крим, така и от противоречивите сигнали, които отделни партийни функционери на БСП изпращат към българското общество. Очевидно политическият тестостерон на Позитано 20 е паднал на критично ниски нива? Всъщност в ръководството на БСП това е стара тенденция, следствие от политическия аутизъм, който доведе до практическото откъсване на политическата централа в София от нейният естествен фундамент-ощинските партийни организации и от реалните проблеми на българското общество. Капсулиралата се, в резултат на измамното чувство за самодостатъчност партийна централа, живее на практика в друго измерение. Този факт сам по себе си говори за съществуването на процеси в партийното ръководство, които бавно но сигурно тласкат партията по пътя на маргинализацията. Факт, в пълно съзвучие с усилията на определени геополитически фактори да разбият мощните по принцип леви партии и движения в бившия Източен блок, превръщайки ги в политически маргинали. При това положение открит без отговор остава въпросът за генезиса на този политически феномен!? Дали това се дължи на некадърноста на партийния елит да извади партията от „черната политическа дупка”, в която партията все повече затъва или пък е резултат на осъзнати действия като следствие от политическа сделка между червения олигархат и неиндентифицирани за обществото външни геополитически субекти. Търсенето на правилния отговор на този въпрос като че ли се съдържа в една сравнително реалистична хипотеза за  „бартерна политическа сделка” от рода на политически чадър за червения олигархичен елит от страна на определени геополитически фактори, срещу държавен суверенитет - ресурс, достъпът до който не е проблем за тези, които са готови да търгуват с него...Такава политическа практика е несъмнено съставомерна и в същността си подобни действия са насочени против националната сигурност на страната, което е тежко престъпление срещу Конституцията на България!?

В процеса на подговката на изборите за Европарлмент пред БСП стои трудната задача да определи посоката на вектора на собственото си позициониране в политическото пространство, в контекста на сложната геополитическа обстановка в региона. При това с отчитане на задълженията си по поети непрозрачни ангажименти към външни фактори, както и разминаването на тези ангажименти с настроенията на собствената си социална база, мотивирани от сложните геополитически процеси.

Търсенето и намирането на компромисно решение в случая е въпрос с повишена трудност! От него зависи забавянето или катализирането на разпадните процеси в социалистическата партия??? Сложността идва и от факта, че по останалите все още непрекъснати „нервни”връзки между главата на „кентавъра” и неговото тяло пристъпите на политически аутизъм намериха почва за развитие и на низовите партийни нива на социалистическата партия. Така отчуждението постепенно завладя и втория ешелон на партията - общинските партийни организации, което на практика удари по фундамента на цялата партийна конструкция. При такова стечение на обстоятелствата няма как перспективите пред столетницата да не изглеждат мрачни!? В такъв момент неизбежно следва и традиционният въпрос-има ли изход от ситуацията и ако има какъв е той? От чисто философска гледна точка изход трябва да има винаги!? Изходът в нашия случай обаче изисква сериозно покачване нивото на политическия тестостерон в партийното тяло, за да се стимулира всичко здраво в партията, което трябва да застане на пътя на статуквото. Ако това не се случи, БСП е обречена на изчезване чрез бавна и мъчителна смърт.

  




Тагове:   БСП,   избори,   аутизъм,   столетница,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: enev1949
Категория: Политика
Прочетен: 81122
Постинги: 56
Коментари: 9
Гласове: 16
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031