Неделя! На телевизионния екран, както обикновено в този следобеден час, върви култовото предаване „Всяка неделя”. Водещият е поканил интересен събеседник -Алекс Алексиев, син на големия български художник Райко Алексиев. Алекс е отдавна американски гражданин (някъде от 40-те години на миналия век, когато като дете напуска България с майка си) и експерт по проблемите на исляма. Интересното на събеседника не е в изключителността на неговия интелект, или пък някакво друго качество, а неговата месторабота – Институт за политически анализи и прогнози в страните, изповядващи религията на исляма! Аналитичен институт, един от многото в САЩ, които работят в областта на националната сигурност на Щатите и обслужват с анализи и прогнози ЦРУ и Пентагона. Самият Алексиев впрочем в разговора си с К. Кеворкян внимателно вметва между другото, че е работил извесно време в Пакистан като съветник на Пентагона. Алекс не е непознат в България.

Алекс Алексиев

Той се появи от „нищото” в зората на демокрацията и беше веднага назначен от Филип Димитров за негов съветник. След това изчезна от страната с падането на първото правителство на СДС. Появите му в България впоследствие някакси естествено оредяха, за да може „Всяка неделя” да ни напомни за неговата персона в едно от първите си излъчвания след последното й сваляне от екран. Може би за средностатическия българин няма нищо екстраординерно в това един приятел на водещия – както беше заявено от малкия екран, да запълни част от екранното време на Кеворк, придърпвайки част от телевизионната аудитория на носталгично настроени телезрители от дясната страна на политическия спектър. На тоя свят обаче, както знаем, няма нищо случайно! Служебното положение на А. Алексиев и народопсихологията на българина (да се предоверява на медиите), някакси естествено карат българската телевизионна аудитория да го приема като говорител на американската администрация и в този контекст, разбира се, казаното от него да се възприема безкритично като истина от първа инстанция. Още с обявяването на програмата, която включваше неговото участие, с интерес очаквах да видя новата задача, с която е изпратен Алекс този път в България. Всъщност още в началото на разговора бях готов да се обзаложа за една от темите, която неминуемо щеше да бъде засегната пред камерите на „Всяка неделя”! Нямам никакви претенции, разбира се, да съм ясновидец или поне роднина на известни екстрасенси. Просто само преди два дни слушах изявление на държавния секретар на Съединените щати Джон Кери преди заминаването му за Индонезия, където ще се проведе годишната среща на държавите от Тихоокеанския регион. Предвид на очевидно важният геополитически характер на това политическо събитие, „спуканият и изпущащ отвсякъде газ под налягане” балон, наречен САЩ, след последното развитие на събитията около Сирия се нуждаеше от силно напомпване. Изключително трудна задача за Кери, като се има предвид и финансовия фалит, сполетял ненавреме правителството на САЩ, който отвори нови пробойни и в без това продънената държава на САЩ! Изявлението на държавния секретар беше издържано в духа на изказванията на видни партийни ръководители на БКП от времето на соца, когато, колкото държавата беше по-зле, толкова  патосът в изявленията на соцлидерите беше по-голям.Патовата ситуация в американския законодателен орган, в която изпаднаха двете партии – на демократите и тази на републиканците – едната с мнозинство в Камарата на представителите, а другата – в Сената (положение, което много наподобява ситуацията в нашия парламент), отприщи политическите страсти, които с всеки изминал ден задълбочават кризата на държавността в САЩ.Това, естествено, излъчва лоши сигнали към света и всъщност изважда наяве добре „замитаното под килима” от Белия дом досега тежко финансово-икономическо положение, в което се намират Щатите от доста време насам. Всъщност американското правителство се намира в състояние на дефолт (фалит) – състояние, което може да бъде обяснено по много начини от Белия дом, но главната причина е в раздутите военни разходи. Преди пет-шест години излезе книгата на предпоследния шеф на Федералния резерв, големия американски финансист Алън Грийнспан – „Времето на турбуленцията”! Моментът, в който той напусна ФЕД (Федералния резерв), съвпадна с началото на финансовата криза в Щатите (средата на първото десетилетие на нашия век). В незбежните за такава книга и такъв автор финансови анализи Грийнспан, който очевидно е един от първите американци, чиито анализи са го довели до извода за приближаващата „финасова буря”, посочва като една от основните причини за нестабилното състояние на американската финансова система огромния бюджетен дефицит. Дефицит, предизвикан най-вече от военните разходи, които имат свойството, характерно за САЩ, да растат непрекъснато.Тази негова констатация тогава беше едно предупреждение към американския политически елит да намали драстично военните си разходи и да обуздае тяхното безконтролно нарастване, тъй като в противен случай ги очаква това, на което ставаме свидетели в момента. Американската външна политика обаче – от типа на „всяко гърне мерудия”, продължи и дефолтът на Белия дом не закъсня. Сега да обере горчивите плодове на дълго провежданата от всички американски правителства, меко казано, неразумна външна политика се падна на Барак Обама. Както му се случи, впрочем случайно или не, и съвместяването на времето на неговите два мандата с времето на финансово-икономическата криза, или както още го нарече Алън Грийнспан – „времето на турбуленцията”! Чисто хипотетично може дори да се предположи, че в САЩ, където политико-икономическите анализи се правят по принцип за по-далечни времеви хоризонти , вероятно са отчели неизбежността на кризата, което пък от друга страна даде възможност на цветнокож американец да изкара два президентски мандата! Макар и това да е само хипотеза, считам, че нейната степен на достоверност е от доста висок порядък поради възможността всички негативи, съпровождащи кризата, да бъдат обрани от цветнокож, а не от бял президент.Това би ударило сериозно по фалшивата толерантност на американското общество по отношение на расовото разделение в обществото и би променило сериозно нагласите му при бъдещи президентски избори. А иначе отслабването на американската държава във всичките й аспекти е факт. Състояние, което не могат да отрекат дори самите американци, колкото и да се мъчат да смекчат усещането на останалия свят за тяхната слабост с патетично говорене. Последните събития около очертаващия се изход от сирийската криза обаче бяха отразени от световните медии като голяма победа на руската дипломация. Всъщност донякъде това е вярно, тъй като Русия повече от две десетилетия не е постигала такъв дипломатически успех – нито в Ирак и при двете войни, нито в Либия след това. Известно е обаче, че войната е част от дипломацията или, както се казва още, войната е продължаването на дипломацията с други средства. В този смисъл руският дипломатически успех дойде точно с демонстрация на военна мощ от страна на Русия и решимост да влезе във военна конфронтация със САЩ, за да защити своите национални интереси в региона на Средиземно море. От друга страна, това ни направи свидетели  на исторически факт – края на еднополюсния модел в света, разрушен до голяма степен от една страна вследствие нарастването на руската военна мощ и от друга страна – поради отслабването на американската държава.

Кеворк Кеворкян

Разбира се, правителството на САЩ много добре съзнава, че колкото и да се стреми да завоалира нещата около провала си в Сирия, в света вече реално се усеща слабостта на досегашния хегемон. Както осъзнава и че подобно състояние на тежка криза, в която изпаднаха Щатите, може да отключи процеси в света, досега изкуствено подтискани поради страха от американска военна намеса. Ако такъв процес на уреждане на стари сметки в света започне, той несъмнено би имал ефекта на доминото. Подобно развитие още повече би затруднило САЩ поради невъзможността им в условията на недостиг на финасови ресурси да се опитват да решават всеки конфликт в света в точки, обявени по-рано за зони на американските интереси, както това ставаше досега. При това положение обаче Щатите биха загубили окончателно образа си на велика сила и геополитически фактор!

В този смисъл изявлението на Джон Кери преди отпътуването му за Индонезия имаше преди всичко за цел да отправи предупреждение към света и по-специално към така наречените от САЩ долнопробни държави (роуг стейтс) като Иран, Северна Корея, Афганистан, Пакистан и т.н. Опасенията за верижна реакция от конфликти в зони на  американски интереси и страхът от очертаващата се невъзможност за адекватна реакция на САЩ като суперсила вкара американската дипломация в режим на особен дипломатически ажиотаж. Целта му е да убеди света, че всъщност, въпреки дефолта на правителството, нищо не се е променило във военно-стратегически план и САЩ продължават  да бъдат основен геополитически фактор. След като „тежката артилерия” на американската дипломация Кери даде „първоначалния изстрел”, дойде ред и на „тактическата дипломация”,чрез която предупрежденията на Белия дом трябва да стигнат до всяка държава не само на ниво правителство, а и по-надолу в обществото. Мисля, че с голяма доза достоверност можем да предполагаме, че това беше и целта на появата на американския гражданин от български произход, служителя на ЦРУАлекс Алексиев по една от българските телевизии. Впрочем  с внушенията си А. Алексиев не остави почти никакво място за догадки. Започнал по желание на водещия с един анализ на ситуацията около Сирия, при което Алексиев не каза нищо свое, а преразказа един анализ на проф.Джордж Фридман (бивш служител на ЦРУ), който фирмата за геополитически анализи на Фридман – „Стратфор”, разпространи преди повече от месец на своите клиенти. След това прибави от себе си, че Русия се движи зле икономически – демек да не се повлечете по нея и да направите някоя беля, защото с тая слаба Русия няма да ви бъде и вас. Разбира се, оплю порядъчно Обама за това, че се е оставил Путин да го „надхитри”, за това, че Обама по принцип не искал да води тая война и сега затова вече САЩ нямали полезен ход за Сирия. Пропусна да коментира обаче факта, че този път Европа ги остави да се оправят сами със Сирия, с което на практика Щатите предварително станаха жертва на „приятелски огън”! Както не каза нищо и за това кой (според арабски и американски медии???) свали един американски самолет „Раптор”, излетял от Йордания, и две американски ракети, изстреляни от самолети на САЩ към сирийската територия? И нещо повече! Не беше ли всъщност този факт в основата на отказа на американския президент от военно решение на конфликта в Сирия,  впоследствие причината за безпрецедентното приемане на всички условия на Русия пред Съвета за сигурност на ООН. Вместо това, той използва телевизионното си време, за да информира българите, че България не представлява повече интерес за Щатите, което прозвуча като анекдота за оная котка, която казала, че суджукът е развален, след като видяла, че не може да стигне до него!? А причината за това всъщност е съвсем друга.  Русия  бавно и методично, но чувствително нараства своето влияние на Балканите, в т.ч. и най-вече в България и Сърбия. В двете славянски държави, в които публичен факт е, че русофилството е религия. И всичко това в условията на безпрецедентно увеличаване в света на антиамериканските настроения – нещо, което ясно пролича като отговор на американския военен ажиотаж около Сирия.

По този повод искрено се надявам така нареченият български президент да е гледал това предаване! Макар че, както казва в такива случаи нашият народ: ”Ха дано, ама надали?”. Надявам се затова, защото той често обича да се изказва неподготвен, или пък  се опитва да прави политика на инат! В този ред на мисли добре беше президентът да чуе не от друг, а от човек на ЦРУ, че България е абсолютно зависима енергийно от Русия и че няма лесно решение за преодоляване на тази зависимост!?Нещо повече! Когато Р. Пл. си позволява да се изказва недипломатично по адрес на Русия, добре е да знае още, и то от първа ръка, че любимите му Щати не се интересуват от България! И че колкото и да твърди, че мнението му по даден въпрос изцяло съвпада с това на американския президент, и то преди още президентът на САЩ да е взел отношение по този въпрос, геополитическата комбинация в региона е такава, че върху страната ни вече действат и ще продължават да действат геополитически сили, които могат да променят положението на вектора на развитие на България!!!