Англичаните имат една поговорка:”Seeing is believing”, което в свободен превод означава: ”За да повярваш, трябва да видиш!”. Звучи доста познато! Познато, дотолкова доколкото и според българския фолклор, за да  повярва в нещо, недоверчивият по природа българин, също предпочита да се придържа към максимата: ”Око да види, ръка да пипне!”. В подобно съвпадение няма нищо драматично. Очевидно, недоверчивостта е заложена в генома на „хомо сапиенс”? Нещо повече! Може да се окаже (ако перифразираме двама известни руски класици), че „Тома неверниците” са дори „...по-добрата част от човечеството!?”.

Защото в крайна сметка съмнението ражда познание, а познанието прогреса!? Ако оставим обаче шегата настрани, нещата изглеждат доста по-различно в момента, в който се появят „продавачите” на съмнение. С приближаването на датата за началото на олимпийските игри в Сочи медийният пазар „прегря” от предлагането на всевъзможни недоказани слухове, мрачни прогнози и апокалиптични видения!? Като се почне от възможни терористични действия на кавказките „джихадисти” и се стигне до „фаталното” изоставане в графика на строителните работи по изграждането на практика на цял нов град за столица на олимпийските игри. Докато обаче разюзданата медийна вакханалия набираше скорост олимпийските игри станаха факт и днес светът отново е олимпиада!!!

И най-непредубедените в случая разбират, че една такава организирана и координирана медийна атака на световни медии, гравитиращи около определени олигархични кръгове, нямат нищо общо със загрижеността за съдбата на най-голямото спортно събитие в света, а имат предимно политически характер.

На многобройните любители на зимните спортове, неизкушени от политиката, може да им се стори доста нелепо намесването на политика, тогава когато става въпрос за най-голямото спортно мероприятие на планетата, каквито са олимпийските игри. Факт,който несъмнено хвърля сянка и върху самата идеята за провеждането на игрите, осквернявайки паметта на създателя на съвременните олимпийски игри - Пиер дьо Кубертен.

От много години насам обаче олимпийските игри освен грандиозно спортно  мероприятие се превърнаха и в едно от най-големите геополитически събития в света. Причините за това са във възможностите, които дава организирането и провеждането на игрите на държавата-домакин за изпращане на определени важни за нея политически послания към света!?

За това може би и идеята да се проведат олимпийски игри в Сочи е лично на президента на Руската федерация - Вл.Путин!!! Междупрочем, той стана и своеобразен гарант пред Международният олимпийски комитет - МОК, затова че Русия приемайки предизвикателството да организира следващите зимни олимпийски игри в черноморската перла на Русия - гр.Сочи, ще изпълни поетите пред МОК и световната спортна общественост ангажименти в заложените срокове и при съблюдаване на съвременните стандарти за качество. Всъщност трябва да се подчертае, че това са най-скъпите игри в историята на олимпийското движение,з а чийто организиране руската държава в условията и на частно-държавно партньорство е изхарчила над 55 млрд. долара...Затова пък са сега са налице всички предпоставки инвестицията да изпълни заложените цели, както в спортно-организационен, така и в политически план. Над три милиарда са телезрители по света, които ще станат свидетели не само на спортното събитие, но и на огромните възможности на съвременна Русия да организира и финансира изпълнението на ултра-мащабни проекти под ръководството на президента Путин. Какви са  политически сигнали, които Русия излъчва към света в качеството си на домакин на олимпийските игри в Сочи? На първо място огромният финансов ресурс изразходван за олимпиадата ( олимпиадата в Сочи струва на Русия толкова, колкото последните няколко олимпиади взети заедно) показва на света колосалните финансово-икономически възможности на руската държава, за която очевидно не е проблем да си позволи инвестиция от такъв порядък!? За да оценим по-добре този факт като българи трябва да сменим ракурса и погледнем от друг ъгъл на „проекта Сочи”, там където в икономически план е ситуирана България. Тогава ще видим, че средствата изхарчени за него се равняват на брутният вътрешен продукт-БВП на България.

Вероятно не са много хората по света, които знаят че в момента Китай и Русия са двете държави с най-голямо положително търговско салдо в света и съответно най-голям излишък на валутните запаси...Или пък факта, че малко бяха икономиките в света, освен икономиките на същите тези две държави, които преминаха без особени сътресения през икономическото „цунами” на световната криза….

Подобно на Архимед, който поискал „… опорна точка и лост за да повдигне земята…”, руският президент определи срок пред руският народ, според който за 20 години той ще направи Русия първа икономическа и военна сила в света!?

Очевидно днешна Русия на Путин се променя с бързи темпове към по-добро! Променя се както базата така и надстройката на руското общество. Макар и с бавни стъпки руската икономика постепенно излиза от своята суровинна зависимост, като се преориентира към високотехнологичните производства, за да намали износа на национален доход и даде рамо на производствата с висока принадена стойност. Инвестират се колосални суми за развитието и преустройството  на фундаменталната и на приложната наука, пример за което е създаването на научноизследователският комплекс - Сколково около Москва, по подобие на американската „Силициева долина” в Калифорния.    

Във външно политическо отношение впечатление прави фактът на преместването на центъра на тежестта на руската дипломация към Тихоокеанския регион!? Причините за това според мен са няколко. Едната от тях е геополитическа и е свързана с приближаването на датата за учредяване на евразийският политико-икономически субект - Съюзът Евразия, който трябва да стартира през 2015 г. Няма съмнение, че азиатската дипломатическа совалка на президента Путин, свързана с посещенията му в Китай,Южна Корея и Виетнам и подписването на съответните споразумения, цели засилване на търговските връзки и промишлено кооперирането, както и размяната на лицензии и „ноу хау” за ускоряване на преструктурирането на руското производство. В този аспект, особен интерес предизвиква видимото затопляне на руско-японските отношения, които по принцип са били винаги сложни, заради териториалните претенции на Япония към територии (няколко ненаселени острова), анексирани от Русия като военен трофей по силата на участието й в разгромяването на Японската империя в края на Втората световна война. В тази връзка, някои световни медии излязоха с информации, че по време на олимпийските игри, когато по традиция държавният глава на страната домакин се среща с държавните глави на държавите-участнички, дошли за официалната церемония по откриването на игрите, някои от срещите ще излязат извън рамките на официалният протокол и ще се фокусират около съчетаването на „полезното с приятното”. Акцентът беше поставен на срещата между В.Путин и Министър-председателят на Япония - Шинзо Абе. Прокрадна се и сензационната  новина, че руският президент е склонен да преговаря с японците за поетапно връщане на „спорните” територии на Япония. Ако новината се окаже вярна, това би било качествена промяна в официална позиция на Москва по териториалния спор, която до сега стигаше най-много до съвместна експлоатация на спорните от гледна точка на Япония територии…Вероятно в отговор на „топлия полъх” на „вятъра на промените” в руско-японските отношения, на тази олимпиада японците представиха най-новите си разработки в областта на електрониката, свързани с провеждането на игрите!? Нещо което демонстративно отказаха да направят на московската олимпиада, проведена през периода на „студената война”...Тогава натиска на САЩ за бойкот на тогавашните олимпийски игри в Москва си каза думата.”Панта рей”!

От друга страна, ноторно известеният факт, че „политиката е концентриран израз на икономиката” не ни позволява да подминем случващото се в руско-японските отношения без да потърсим икономическите измерения на този интересен руско-японски политически ажиотаж. Структурните промени в руската промишленост се развиват в няколко измерения. Като начало едното от тях е постигане на световно технологично ниво в онези отрасли, които са качествени измерители за нивото на всяка индустрия:автомобилостроенето, електрониката, корабостроенето в областта на големите изместимости, транспортното авиостроителство за граждански цели и т.н. Срещу това обикновено руснаците предлагат бартер с технологии от ядрената енергетика и космическите изследвания. Наред с усилията на руското правителство да се заменят старите технологии с нови „хай-тек” разработки, в промишленото производство в най-скоро време ще стартират и промени в топографията на руската промишленост. Целта на тези промени е да се насити руския Север и региона на Сибир с промишлени мощности за сметка  на новоизграждащите се производствени единици. Ефектите от реализацията на подобен проект са няколко. На първо место ефектът е икономически от приближаването на производството непосредствено до суровинната база, с което се спестяват време, средства и инвестиции за транспорт. Със създаването на икономика по тези рядко населени места се създава и реална възможност за тяхното заселване, което на практика означава постепенно преместване на центъра на тежест на руската промишленост в региона на Сибир, Северния полюс и Далечния Изток…Подобни промени излизат извън рамките на националното и целят в много по-голяма степен екстериториалния ефект от тяхното провеждане!? А той е улесняване на международните търговско-икономически връзки в азиатският регион и стъпка към реализацията на геополитическия проект на Путин за създаване на политико-икономическият съюз - Евразия. Очевидно скоростта на промените, които преследва руската държава на изток и на север от Урал са от изключително важно значение, както за нейната вътрешна политика така и за нейната външна политика. Това обяснява и бързината, с която се изготвя проектът за създаване на „особени икономически зони” в азиатския регион, чийто цел е привличането на чуждестранен капитал за участие в бъдещата индустриализация на региона…В контекста на всичко казано до тук не е трудно да се предположи каква ще бъде цената, която ще трябва да заплати Япония на Русия за евентуалното възстановяване на японския суверенитет над „спорните територии”, ако се стигне до сделка…Ако по този въпрос имаше залагания аз бих заложил на предположението, че Япония ще си получи поетапно островите от Русия срещу изграждането на модерна производствена база на основата на върховите технологии за производство на електроника в Русия…

Азимутът, по който се движи Русия, притеснява нейните търговски конкуренти и политически и опоненти!? Затова някои отново заложиха на позабравените, но неостаряващи за съвременната дезинформация гьобелсови практики!? По пътя на медийните манипулации отново поеха всички ония, които се страхуват от силна Русия, която постепенно излиза от състоянието на „кръгова отбрана” и все повече се налага като световен лидер и незаобиколим геополитически фактор. Има обаче нещо много остаряло в подхода на противниците на силна Русия. Не е необходимо да си специалист по дезинформация (управление на общественото мнение), за да разбереш, че никаква пропаганда не е в състояние да формира личната ти позиция за нещо, което благодарение на модерните технологии си видял с очите си или пък си се докоснал лично до него. За голямо „съжаление” всички, които се опитват да влияят на нагласите на хората с техниките на дезинформационната практика от времето на Първата световна война нямат никакви шансове, нито в тактически, нито в стратегически план. Вече сме в 21 век, когато информацията се движи със скоростта на светлината. Безспорен факт е, че Русия се отваря към света. Колкото повече става това, толкова повече и светът ще се отваря за нея. А когато фактите говорят няма никакво значение какво ще каже, която и да е медия, пък дори самата тя да минава за „световен информационен лидер” в собствените си очи...